Това е и една от причините да продължа да се занимавам с това толкова години – пътуването. Оказа се, че обожавам да пътувам. Да видя места, които иначе никога не бих могъл да си позволя, на 25 години.Най-комфортно съм се чувствал на Изток, Азия. В Тайланд, Филипините…Това са огромни пазари, имаше достатъчно работа за нас, евтино е, стандартът на живот е чудесен. Хората са много по-сърдечни и се отнасят с повече респект към чужденците, особено в модния и рекламния бизнес. В Европа е по-трудно, особено за “ново лице на пазара”. Напливът и конкуренцията са огромни, а “работодателите”, т.е. кастинг директори и дизайнери, често са откровено арогантни.
Мисля, че на Запад се търси повече класическия тип, повече към мачо, добре сложени мъже, но главно харизматични и интересни, било то и особени по някакъв начин. В по-голямата част на Азия най-успешни са смесените раси – най-вече европеидна с монголоидна. Понякога те изписват като кукла. Особено югоизточна Азия е много феминизирана. В Тайланд огромен процент от мъжете са гей, от които пък немалък процент са транссексуални, и естествено тези проценти са най-концентрирани в шоубизнес индустрията. Но говоря за “модните тенденции”. В киното е друго. В Индия например най-големите им звезди – тези, които играят мечтаните любовници например, са на средна възраст и с гъсти мустаци, а жените – много по-едри за западните стандарти.
Снимал съм за Мазда, Пепси, Пиер Балмен…Нищо грандиозно. В Европа не можех да разчитам през цялото време на достатъчно и добре платена работа, Европа изисква много повече време, отколкото аз останах. Докато в Азия се издържах изцяло от това. Да, без грандиозни кампании, (защото за тях търсеха модели с поне малко азиатско излъчване), но имах достатъчно и интересна работа, свързана с много пътуване.
Не знам за митове. Фитнесът помага обикновено. А анорексичен модел мъж не съм срещал или поне не съм разбрал, ако съм.