Един разговор за душата, екстремните изживявания и помъдряването на прага на средната възраст. Плюс двама починали сноубордисти, Бог да ги прости. От гост-автора Ивайло Нойзи Цветков.

Миналата година “малкият” Бахаров (с когото поговорихме на шестия етаж в гримьорната на моя съученик Георги Къркеланов в Армията, който и не подозира за тоя trespassing) взе “Икар” за ролята си в “Редки тъпанари” на Теди Москов. Обича футбола, риболова, ходи със скейт на репетиции, обича да кара екстремно ски. Майката на братя Бахарови е българска туркиня – Мюжгян Бахарова, дългогодишен журналист в БНР. Един от най-обещаващите млади актьори на родната сцена и може би един от the coolest guys around. Така се стигна и до тази беседа – двама 30-ish приятели си говорят (усмихнато човече) за емоционалната инконтиненция. И за още едно-две не по-маловажни неща.

Явор Бахаров – на Христова възраст – в Интервюто.

Кое е най-екстремното ти действие?

А, те са много. Но ето ти едно – преди 5-6 години напуснах щата в театъра (смее се). Нямам нищо против колегите, на които им е важно да си сложат джапанките, да си закачат хавлийката, така да си подредят живота и да са спокойни, важна им е сигурността. Аз обаче не мога така.

То и не ти отива на публичния образ. Всъщност какъв е публичният ти образ, можеш ли да се видиш отстрани? За какъв те мислят хората?

Малко за развейпрах. За човек, който гледа главно да взима удоволствията от живота, отколкото да мисли за нещо, което трябва да се постигне. И те, хората, горе-долу са прави. Но понякога ме мислят за по-повърхностен, отколкото съм.

Случва ли се да ги изненадаш? (смях)

Да. Например мнозина директори си мислят, че съм супер проблемен, че пия, не се явявам на репетиции. А никога не е падало представление заради мен. Имам си правило – в репетиционен процес само веднъж мога да ползвам „жокер“ тип “Ало, болен съм.“ Никога не го ползвам втори път. Дори ми се е случвало да ходя болен на репетиции, само защото съм си го изгърмял вече за нещо друго. Защото ако веднъж пречиш само на себе си, не можеш да лишиш от втора репетиция колегата, неговото извайване на ролята. Не е честно. При трето отсъствие вече пречиш на всички. Недопустимо е.

Как се готвиш да построиш една роля, освен репетициите, разбира се? Какво правиш извън тях, за да опознаеш героя си?

В момента репетирам маркиз дьо Сад (пиесата „Пера“ на Дъг Райт  – б.а.). Аз съм абат дьо Кулмие (abbé de Coulmier – б.а.), много приятна роля. Прибирам се вкъщи след репетиции, хапвам, лягам, после си чета текстове на самия дьо Сад, автори от епохата, мисля си за пиесата, за образа… Изследователска, интересна и приятна работа.

Какво искаш да постигнеш в професията и как си го представяш?

Много ми се ще да получавам по един два-кастинга на месец от чужбина и да имам възможност да работя и на средноевропейско ниво. Това ми е целта, но за съжаление не бутам много в тази насока. Иска ми се тук да има неща, които си седят и си ме хранят, и са ми приятни. Да си остане връзката с публиката и театъра, но да имам възможност да участвам и в „голямата лотария“, ако мога така да я нарека тази филмова индустрия. Имам си и мениджър в Англия, който ми праща от време на време някакви кастинги. Но не е достатъчно. Може би трябва да сменя мениджъра, не знам. Но пък и не съм заснел много нови неща тук, за да се предложа. Отказах се от това да ходя някъде и да работя нещо друго, докато се случат нещата. Тук все пак има публика, номинират ме, пляскат ми, оценяват ме хората. И изведнъж да ходя да сервирам, да речем, на английски футболен запалянко в някой пъб… Това не е за мен.