Само преди месец и половина можехте да го срещнете на няколко места. В театъра, на снимачната площадка или в парка, докато разхожда кучетата си. Можеше и да профучи покрай вас с велосипеда си  или да остави вятърът да профучава в ушите му, докато съзерцава вълните от любимото си място на морето. И днес не спира да се движи, „бавно и постепенно из световната литература, музика и кино“. 

             По време на пандемия Юлиан Вергов си е вкъщи и Интервюто му задава няколко въпроса. 

Ако не беше вкъщи, къде щеше да си сега?

Точно в този времеви отрязък щяхме да сме с теб, децата и цялата ни група от пройдохи в Тоскана. 

Напоследък всички изкарваме много време най-вече със самите себе си. За какво най-често мислиш?

Дали ще успеем да си дадем сметка за тоя живот. Колко са важни малките неща. Колко много сме пропуснали в това ми ти ежедневие. Колко обичаме. Колко дишаме. Колко си липсваме. Най-вече мисля колко ми се иска да излезем пречистени от това.

Какво най-много ти липсва в последния месец?

Свободата, театърът и приятелите.

Пътуването не е само физическо придвижване. Къде „пътуваш” най-често в последния месец?

Бавно и постепенно из себе си и перманентно из световната литература, кино и музика.

По време на пандемия или не, всички имаме своите страхове. Теб от какво те е страх?

Винаги ме е било страх най-много от безсилието.  Да виждаш какво се случва и каквото и да се опитваш да направиш, то да не води до нищо.

Мъдрите хора твърдят, че трябва да се изправиш срещу страховете си, за да ги пребориш. Пробвал ли си се?

Да, разбира се. За дребните страхове, които съм имал, това е нормално. Но не можеш да се изправиш срещу безсилието.

Към кого се обръщаш, когато ти е трудно?

О, слава богу, имам приятели.

За какво или за кого намери време сега, което преди все не си имал?

Разбираемо, за близките.

Започнах да гледам сериали.

Наслаждавам се на старо кино. Откривам много музика, зяпайки картини, ако и да са само на монитор. 

Най-много се радвам на концертите, толкова пък да не съм имал възможност да им се отдам на спокойствие.  А пък видео игрите с дъщеря ми са нещо наистина неописуемо. Аз много обичам, когато денят се увеличава и обожавам да се наслаждавам на дългите светли вечери. Поради естеството на професията ми, нямам възможност да го правя, сега обаче им се отдавам с цялото си същество.

За пореден път се убеждавам, че театърът може да съществува само на живо. Само когато срещу актьора има други хора. Магията е в обмяната на енергия. Липсва ли ти тази енергия?

Е, ти все едно ме попита “Огладняваш ли?”.  Естествено, но наистина театърът може да съществува само на живо. Всичко останало е приблизително.

Ако си представим, че актьорите са хора, които се зареждат от тази енергия, кога ще ти паднат батериите ако пандемията продължи?

Напротив, зареждам се именно от очакването на тази среща. Идват ми нови идеи, желания, потребности… 

Какво научи за себе си в последните месеци? Без какво се оказа, че можеш? 

Абсолютно мога без целодневното препускане, имам предвид в съзнанието.  Всичко може да е по-спокойно, по-лежерно.

Ако заразата днес се нарича “коронавирус”, каква е по принцип заразата на нашето съвремие? С какво сме „заразени” ние?

С апатия към самия живот. Не му се радваме, не го ценим, не го обичаме, не се хвърляме в него, не сме любопитни.

Има ли пиеса, с която би сравнил положението, в което се намира светът сега? Защо?

“Животът е сън”, защото ние като че ли го сънуваме, а би било хубаво да го празнуваме (както казва Владо Пенев).

Ако можеш да избереш сега да разговаряш с един човек, който вече не е между живите, но си познавал, кой ще е той?

– Йосиф Шамли.

За какво ще говорите?

Първо ще се попрегръщаме дълго, после още по-дълго ще се посмеем. А разговорите с него никога не са на една тема и никога не са кратки.

Всеки си мисли за някакви неща, които ще направи ПЪРВО, когато пандемията приключи. Кои са тези неща за теб?

Ще се веселим, не помниш ли?

С кого най-често се чуваш по телефона напоследък?

О, с всякакви хора. Всички ми звънят, очевидно изпитваме адска нужда от най-обикновена комуникация, пък дори и пълни глупости да си говорим.

За кого най-често се молиш напоследък? Използвам “молиш” само като израз. За кого мислиш, на кого желаеш сила?

– За лекарите и хората на изкуството. Слава богу, започнаха да ценят първите, а другите се моля да оцелеят.

Аз много вярвам, че “И това ще мине”. Но май не вярвам, че ще излезем от него много по-различни. Ти?

Със сигурност ще мине и то съвсем скоро, но мисля или по-скоро силно желая това отминаване да отприщи любовта и любопитството. Имам съзнание, че звучи маниерно, но пък ме влече да се случи.