Вярваш ли в независимата журналистика и ако трябва да определиш това понятие, как ще го направиш?

Да, вярвам. Препоръчвам филма “Спотлайт” като отличен пример за такъв професионализъм. Независимата журналистика, както всяка независимост, се мери с куража да се изправиш срещу хората, които имат власт, ако принципно не си съгласен с тях.

Вярвам не в абстрактната свобода, още по-малко в кухи термини като “обективност”, а в способността на медиите да реагират срещу конкретна несправедливост и да заемат принципна позиция, когато това се налага. Да бъдат гневни и умерени по едно и също време.

Защото другото, което определя качеството на журналистиката освен тази смелост, е уважението към фактите. Потискащо е да виждаш колко много хора не правят елементарното усилие да проверяват, да търсят потвърждение и вместо това приемат нещата на доверие. Масовото желание да се търсят лесни отговори ме подлудява, честно! А още по-лошото е, че то не зависи напълно от интелекта, между другото. Това много разпространено човешко качество лъсна чрез социалните медии от десетина години насам.

От какво си зависим ти?

От собствените си ограничения. От несъвършенството си. От нуждата да бъда с някого.

Зависим ли си от България? Можеш ли да продължиш по пътя си без да се връщаш тук?

Разбира се, че съм зависим и от България. Никога не съм искал или имал нуждата да прекъсна връзката си с нея. Бих искал да си дойда някой ден, но засега това е твърде трудно да се уреди. На практика нямам място, на което да отседна, понеже липсват адаптации за моите нужди. Може би ще отседна в някой от големите хотели в София. Ще ми бъде странно, но пък какво ли не друго съм приел. Ще стане!

Какво се вижда от прозореца на къщата ти?

Палми. Небе. Други къщи.

Колко далече ти се иска всъщност да можеш да виждаш?

Поне през един континент.

Ако можеш да направиш още няколко крачки на собствените си крака, къде ще отидеш?

Няма да спра.