Вашите бъркаха ли ти се в музиката, която правиш?

Не, защото аз попаднах на страхотни учители и те оставиха на тях това нещо. Пък и аз, като един Овен, не позволявах на родителите ми много да ми се бъркат. И дъщеря ми, също Овен, сега прави същото.

Ако не на музика, на какво те научиха родителите ти?

На абсолютно всичко. Майка ми – на вкуса към живота, към красивото, финеса, това да успяваш да създадеш уют и красота около себе си. Няма нещо – и вкъщи, и в ресторантите ми – което да не е минало през ръцете ми. От чиниите и чашите, до цвета на стените.

А от татко е цялата ми широкоскроеност, онова ларж чувство към живота – в битово и във всякакво друго отношение, предполагам и бързата мисъл в някаква степен е от него.

Абе, щастливка съм аз с тези родители.

Разглеждах снимки. Много приличаш на майка си.

Да, все повече приличам на нея, слава богу (смее се). Баща ми все се шегуваше: „Ако може на външен вид да си като майка си, а иначе да се метнеш на мен“ (смее се).

Къде сядаше той на празници? Имаше ли определено място на масата само за него?

Никога не е имало такива разпределения. Вкъщи непрекъснато имаше хора, купони, всичко се случваше леко и с уют. Така мина цялото ми детство.

Сутрин се събуждах и пред мен падаше едни слънчев лъч така, както в момента (или поне това е споменът ми). В кухнята не можеше да се види къде седят майка ми и баща ми от дима на пури. Мирише на вкусно кафе, звучи някаква бендова плоча на грамофона и светът ти става различен.

И животът ти вече е различен.

А той беше ли вечер вкъщи? Зная, че хората, които се занимават с изкуство, често отсъстват точно вечер.

Тях обикновено и двамата ги нямаше по едно и също време – работата им беше свързана. Но и това е било с мярка. Баща ми го нямаше дотолкова, доколкото да не се занимава с онези дребнички неща от възпитанието, които изострят отношенията между децата и родителите. Но пък така нашите отношения бяха на друго ниво. С него остана връзката на духа, която е незаменима.

Кога беше най-близка с баща си?

Винаги. От първия ми момент. Аз нямах търпение да съм с него. Пътуванията, работата заедно… Обичах да правим нещата заедно.

Той успяваше да превърне всеки един миг от живота си в празник – от пиенето на една вода до големите концерти.

Затова казвам, че има незаменими хора. И смятам, че той е един от тях.

Мислиш ли, че ако баща ти беше видял, че си недостатъчно добра, ако беше сметнал, че си посредствен изпълнител, щеше да ти го каже? Или щеше да те остави?

Категорично може би само тогава би се намесил. Той не знаеше нищо за музикалните ми трепети до първата продукция в музикалното училище. Тогава хем съм била малка, но усетих, че в момента, в който ме чу на сцената и очевидно е видял, че нося качества, той почувства облекчение. Ако беше забелязал несправяне, щеше да намери най-добрия начин, без да ме нарани, да ме спре от това.