Моето поколение артисти в таза сфера, това поколение, което познавам – със сигурност не сме ексибиционистите. Ексибиционистите търсят внимание и са готови да го получат на всяка цена. Body language пърформансът е нещо различно. Ранните пърформанс артисти не са нито ексибиционисти, нито мазохисти, те „дават“ тялото си на дадена кауза, защото в тези години на къснен модернизъм,трябва да „дадеш кръв“, за да бъдеш чут. Но това е в края на 60-те- 70-те. И аз много си харесвам това поколение – на хипитата – те се бореха за независимост, свобода и устойчивост. Всичко това, което наготово получи и ползва следващото поколение. Но знаеш ли – единственото устойчиво нещо днес е природата. Тя ще оцелее и без човека, без нас. А хипитата едно време – живееха в комуна, садяха си семена, отглеждаха култури, бореха се за тази устойчивост и това беше благородно. После се появиха юпитата, разбира се, и „изобретиха“ био храната, органик храната…
Да, само това. Но жена ми е много добър готвач. Ние живеем в Любляна, а пазарът е на две минути от нас. И всичката храна там е биологична. Като веднъж си имал рак от пестициди и всякакви други гадости, ако имаш избор, трябва да помислиш какви са приоритетите ти и да избереш начина си на живот. Пък и аз съм старо хипи от Амстердам, органичната храна ми отива.
О, не. Първо – тогава нямахме никакви пари, не се печелеше от пърформанси. Бях купил втора ръка микробус във Франция и живеехме с нея там 5 години. Не можехме да си позволим нещо друго, постоянно пътувахме, готвехме в буса – боб, картофи, каквото имаше. Марина плетеше пуловери, аз правех други неща, така беше тогава. Но да си представя, че живея с Марина в Любляна…не става. Съпругата ми, Елена, ме накара да се преместя от Амстердам, там живях 45 години.