Улай, който бърза бавно

Улай, който бърза бавно

27 април ‘17
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Яна Лозева

Ние наистина сме друго поколение – искаме да видим резултата веднага, това с бавното случване и бавното живеене не ни се отдава много.

Мисля, че последният път, когато вие тук сте живели бавно, е било преди 1989 година.

Така ли?

Да, в комунизма всички живеят бавно, защото – защо да бързат – няма пари, няма нищо…

Да, и това „бавно“ не беше по-добре. Нямах предвид това „бавно“ живеене.

Разбира се, но смяната от комунизъм-социализъм към капитализъм, отворен пазар и дигитална медия е огромна крачка. И за щастие, Вие сте млади, но по-възрастните хора – как можеш да ги накараш да ползват компютър, за да си поръчат нещо? Не само това, много хора губят работата си днес, заменени от компютри. Не ми харесва дигитализацията. Така де, аз предпочитам да съм бавен.

Това отскоро ли е? Или винаги сте бил така?

Винаги съм бил такъв. В живота си съм свършил огромно количество работа, бил съм продуктивен, но по моя си начин. Резултатът –  не съм имал сърдечна атака или нервен срив…  Но пък, като гледам внуците си, които сега са на 9 и 11 – никога няма да мога да правя на компютър това, което те могат. Аз дори не разбирам логиката на дигиталните медии. Та, затова всъщност не съм ентусиаст относно айфон фотографията.

Да, но пък селфитата с телефон са много лесни.

О, аз мразя селфитата.

Така ли?

Да, зная, че звучи странно, защото между 1970 и 1975 година съм направил хиляди мои автопортрети с полароид. Но, ето сега, гледам туристите в Любляна, а и навсякъде, снимат се постоянно. Но само, за да докажат, че са били някъде. А всъщност не са били никъде – те не говорят с теб, не се интересуват от местните, не учат историята им, само клик-клик-клик… Така че – аз съм против социалните медии, те са антисоциални.

Днес ви гледах в това телевизионно студио и се чудех в изкуството на пърформанса артистът обект или субект е?

Добър въпрос. Ти всъщност си субект, ти си човек, но когато правиш пърформанс, се превключваш и превръщаш себе си в обект. Защото, когато съм правил фотографии или пърформанси – всички тези пиърсинги, татуировки, трансплантации, ако не го направиш, може да те заболи, болката ще проличи на лицето ти и това би било смешно. Когато правехме пърформанси с Марина Абрамович, никога не репетирахме докрай, никога не знаехме края, той беше непредвидим. И имахме строго правило – ако не можеш да ползваш тялото си като обект, значи имаш проблем. Скоро бях в болница за пост диагноза, (имах рак от 2011 до 2013) и трябваше да си направя някои изследвания – с контрастно вещество, после ядрено магнитен резонанст… За целта ти инжектират високо радиоактивно вещество. Жена ми почти припадна, но аз гледах на себе си като на субект и нямах проблем. При биопсията, когато трябваше да вземат част от лимфата ми, направих същото и не ме боля.

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
Вкъщи
"Не чувам
но съм тук и имам какво да кажа"
Фотография
Литература
Мисия Маверик
Писмата на Рая
Кулинария
Театър
Видео
Спорт
Музика
Интервю
Актуално
Въпросите
Закуската
Backstage
Кое е това момиче?
Момчето, което…
#untaggable
10 неща, които мразя…
Кино