Любима – не, харесвам много всички. Но ще ви покажа коя наистина мразя. Ето, този портрет на Мерилин Монро. Тази фотография е напълно сгрешена, в нея той е нарушил всичко, което самият той твърди, че е нужно за един портрет. И я е направил само заради славата. Това е било едно частно парти в дома на един от най-популярните американски поети. И Мерилин е разговаряла именно с него, когато Нюман е направил тази снимка. С 35 мм камерка. Такава, която не е харесвал и с каквато никога не е правил портрети. Но на това парти е разполагал само с такава. И не се е въздържал, знаел е, че Мерилин най-вероятно никога няма да дойде в студиото му или той никога няма да се добере до нея. Така че възможността да я снима там, не е била за пропускане. Било е не само възможност за повече слава, но и за изкарване на добри пари. Та, както казах, тук Мерилин разговаря с домакина на партито, с когото е била близка, и това обяснява интимността в нейния поглед. На оригиналната снимка присъства и самият поет. Но Нюман го е отрязал и е зумнал Мерилин, защото е знаел, че ако са там и двамата, това няма да е портрет на Мерилин, а хората ще разберат, че това не е отношението ѝ към него, а към поета. А по дефиниция портретът е колаборация между двама или повече хора. Тоест, този, който снимаш, знае и съдейства за този портрет. Когато снимаш хора на улицата, без те да знаят за това, не е портрет. И ако някой друг беше направил тази фотография, Нюман щеше да я отхвърли, щеше да каже, че е не добра. По ирония на съдбата тази снимка, най-нетипичната за творчеството му, става най-популярният портрет, който някога е правил.
Изложбата “Майстори на фотографията – Арнолд Нюман” може да разгледате до 9 декември в СГХГ.