Има ли разлика между фотографите от Източна и тези от Западна Европа?

Мисля, че има. И е свързано с интимността на социалните отношения в Източна Европа. Когато по време на комунизма ходех в Полша, там нямаше телефони или поне не всички хора имаха такива. И фотографите просто се събираха в една стая, за да се срещнат с мен. Говорехме, обсъждахме… А когато на улицата моят преводач срещнеше някой познат, говореше с него по двайсет минути. Напомнях му, че закъсняваме, но той не бързаше, казваше: „Ние нямаме телефони, трябва да си изговорим всичко наведнъж.“ Но социалните отношения бяха много по-силни в Източна Европа. И мисля, че все още е така. Или поне това ми направи впечатление вчера при откриването на изложбата. И все пак, с интернет вече е по-различно. Това вече е една нова игра.

Харесва ли Ви тази „нова игра“?

О, да. Аз живея в едно малко селце в планината в Швейцария и мога да свърша много работа оттам – да намеря фотограф, да разгледам работите му, да организирам изложба и всичко това без да напускам къщичката си. Дори понякога, чак след дълга комуникация с някой фотограф, се сещам да питам: „Извинявайте, Вие откъде сте?“ Ето, наскоро – бях сигурен, че един фотограф е базиран в Токио, защото беше японец. Оказа се, че живее в Дюселдорф. И всичко това е супер, защото, да речем, един млад фотограф от София много по-лесно може да привлече вниманието на хората по света в този бизнес сега, през интернет, отколкото, когато и да било друг път.

А за Инстаграм какво мислите? Инстаргам фотографията – харесва ли ви? Приемате ли я?

Аз съм антрополог и каквото и да правят хората, мога да го приема. Но не значи, че го харесвам или не го харесвам. Не следвам много Инстаграм, защото не ме вълнува. Много хора казват, че е добър начин да видиш някакви неща, но лично аз не намирам инстаграм фотографията за интересна. Но мисля, че е чудесно място за хората, които отчаяно търсят да привлекат внимание върху работата си.

И такива, които отчаяно търсят да привлекат вниманието върху себе си…

Това няма да остане. Това е нарцисизъм и няма да го бъде.

Обещавате ли?

Сигурен съм! (смее се)  Макар че  хората не се променят много.  Сещате ли се Полароид фотографията през 80-те години? Беше истинска истерия, всички бяха полудели по тези малки фотоапаратчета. И ако тогава Полароид бяха направили тази обратна камерка и можеше по-лесно да се фотографираш сам, още по това време селфитата щяха да са популярни. Така че хората не се променят много, ако им дадеш възможност, те просто я взимат. Друго ми е странно. Миналата година бях на едно прекрасно място с невероятна гледка от водопади. И хиляди туристи. Повечето от тях, още преди да са погледнали към водопадите, заставаха с гръб към тях и си правеха селфи. Проблемът е , че хората губят интерес към реалността, намират виртуалния свят много по-вълнуващ.

Ние направо живеем в него. Да се чуди човек  кое е реалността в днешно време.

В Швейцария има един влак, който те изкачва нагоре в планината. И билетите за него изобщо не са евтини. Но гледката е спираща дъха. Обаче туристите, които се возят, не гледат навън. Те или спят, или си гледат телефоните. Голяма част от тях са китайци и знаете ли, научих, че всъщност хората там нямат тази традиция за гледане на пейзажа, да го наречем. И това е културна разлика. Защото в големите градове в Китай е пренаселено, пълно с грозни сгради, индустриални, няма какво много да се види. И когато дойдат тук, просто искат да стигнат от град до град, и това между градовете не ги интересува.