Защото през цялото време си ги представям като едно много щастливо семейство – това са младоженци и кумове. Те са много интересни типажи – едновременно на ръба на соца и на времето отпреди това, все още го имат този буржоазен фасон. Така или иначе в тези снимки няма да видим репресия, не избирам да давам оценка на времето. Просто показвам животът на семейството. И нещата, които правят те, са забавни, така си представям. С изключение на погребението, разбира се.
Все още не, но имам огромно желание някой да се разпознае. Това са изгубени архиви, някой не ги е оценил, но друга част от семейството вероятно би ги искало.
Ще зачета неговото право. Но мисля, че хората вече не трябва да се притесняват. Аз искам да напиша история с тези снимки и да ги оставя във визуалното наследство на България. Пък и аз не показвам фотографии, представящи хората в лоша светлина, не ги иронизирам. Искам това „семейство“, този проект да бъде свидетелство за времето, като разказ от първи лице, нережисиран.
Изложбата „Семейство Стоянови – изложба с намерена фотография“ ще бъде открита на 8 февруари в 19 часа в Gallery Synthesis.