Разказваш, че филмът е взел награда на публиката в психиатрична клиника в Женева. Ако Вайша не беше измислен герой, може би и тя щеше да е в такава клиника. Нещастна и самотна ли е вашата Вайша?

Да, точно това имах предвид. Аз видях нашата Вайша там! Беше пълно с нея! И те ми го казаха. Едно момиче, което изгледа филма на стойка йога, с вдигнат крак, каза, че това е тя. Една жена, която е в клиниката от 7 г., направи брилянтен анализ на метафората. Оказа се, лекарката после ми каза, че не я е чувала да говори от 2 г. Когато тръгвах, лекарката се разплака. А аз треперех цял ден след това… За такива моменти си струва човек да живее. Наградата беше една плетена котка. Тази котка беше до мен в момента, когато обявиха номинациите, тя вече е моят суеверен талисман. Ако някой ми предложи статуетката на „Оскар“ в замяна на плетената котка, отговорът ми ще бъде – „Тц!“

Когато прочете за първи път разказа на Георги Господинов, как си я представи Вайша? Същият ли беше образът

като този, който виждаме сега?

Да, и целият филм беше същият. Аз съм така – филмите си ги виждам веднага, отзад в главния мозък, на частна прожекция.

Може ли един аниматор, който рисува ужасно добре, да получи награда за филм, чийто сюжет не е много добър?

Да, ако е добър режисьор. Сюжетът не е всичко, ако има стабилна конструкция.

Сляпата Вайша гледа с едното око в миналото, с другото – в бъдещето. Не вижда в настоящето. Не можела да живее така, решила да избоде едното, но кое да бъде то, не се решила. Знаеш историята по-добре от мен. Ти кое око би си избол ако беше Вайша?

Тази задача няма решение. Никъде няма спасение, освен в „днес“-а ни.

Коя е картината, пред която си стоял най-дълго и защо?

„Кучето“ на Гоя, в Прадо. Защо? Потърсете в Гугъл „Churchill black dogs“

Какво друго правиш толкова добре колкото да рисуваш?

Пея под душа. По-добър съм дори от Флорънс Фостър Дженкинс. И репертоарът ни е идентичен.

В кого се припознаваш повече – в българите или в канадците? И защо?

В японците, защото обичам точно толкова рамен супа, колкото тях.

Гледах част от твоите филми, някои от тях са доста, да речем, мрачни. А ти изглеждаш ведър човек. Какви са тези демони в теб?

Не знам точно породата на моите демони, но знам как да ги връзвам – правейки мрачни филми. Напоследък обаче нещо филмите ми се получават весели. Май демоните ми поостаряха, не лаят толкова силно, замятат нещо единия крак…

Как се промени животът ти през последните 3 дни? Остава ли ти изобщо време за работа?

Шегувате ли се?! Дори за джогинг не ми остава време. Днес беше първият ден, в който успях да изтичам любимото ми зимно трасе – в гробищата.

Ако трябва да нарисуваш детството си в Кюстендил в една картина, как ще изглежда тя?

Едно дърво, натежало от череши. Много обичам улиците с череши в Кюстендил…

Харесах много твоята „Царица“. Дори си поплаках, докато гледах.  Все още ли би искал Черно море да е „от другата страна на улицата ти“?

Да, ако може с бар“ Кораба“ и ливадите отпред… И поне един кон…

Ако в Нощта на „Оскарите“ погледнем в залата, по какво ще познаем Тео Ушев?

По идиотската усмивка, нахилен до уши.