Космически посланик със сигурност не е често срещана длъжност, заемана от 19-годишни девойки, които учат инженерна физика, готвят се да стават космонавти, междувременно свирят на барабани, пишат поезия и в артистичната си биография са били в две музикални групи. Добавяме и два космически лагера като част от единствената академия, финансирана от NASA, която сертифицира кандидат-астронавти, за да получим образа на момичето, за което ще ви разкажем днес.

  Интервюто представя Татяна Иванова в рубриката „Кое е това момиче?“.

 Как изглежда светът на едно момиче, което постоянно се опитва да наднича извън него – към Космоса?

Моят свят е шарен. Няма седмица, в която да правя едно и също нещо, вече осъзнавам, че имам твърде много интереси. Старая се да правя постоянно неща, които да поддържат любопитство у мен, което пък храни страстта ми към Космоса – искам да знам всичко откъде е дошло, как се случват нещата във Вселената. Имам силна интуиция и вярвам, че успявам да привличам нещата, които желая.

 Родена си на 12.12. Носи ли това число някаква космическа символика за теб?

Числото 12 винаги ме е съпътствало. Преди няколко години ми казаха, че съм родена на космическа дата. Мама пък е родена на 12 юли, сключили са брак с баща ми на 12 август, аз съм кръстена на 12 май, имам имен ден на 12 януари, а и на всичкото отгоре Денят на космонавтиката е на 12 април! Да, ако зад числата се крие символика, то моето определено е 12.

 Тъкмо в тази връзка – вярваш, че си родена с мисия – да бъдеш първата жена българка в Космоса, или смяташ, че единствено от нас самите зависи как протича животът ни?

Напоследък водеща мисъл в главата ми е търсенето на баланс между това, че всеки от нас е уникален, но и същевременно никой не е незаменим. Аз мисля, че ние сами си чертаем пътя, по който вървим. Всеки може да стане космонавт, ако следва правилните стъпки. 90% зависи от мен, останалите 10% са външни фактори и хора. Затова се старая да подбирам внимателно кръга от хора около мен. Винаги са ми казвали, че нося заряд и особена енергия, аз пък откакто се помня се чувствам като аутсайдер. През последните 4 години обаче се убедих, че ми се случват съвсем неслучайни неща, които започнах да възприемам като знаци. Преди време бях на среща със скъп човек, погледнах към небето и в него нещо се мърдаше. Оказа се, че съм видяла Международната космическа станция. Вселената си знае работата.

 Всичко, с което се занимаваш е адски интересно и сама каза, че нямаш ден, който да прилича на предишния. Как обаче се справяш с преумората от всички тези занимания?

Всъщност за първи път съм в период, в който всичко, с което съм се захванала, ми изиграва лоша шега. Отдавам го най-вече на това, че в рамките на месец ми се случиха няколко големи неприятности в личен план и те сериозно ме разклатиха. Досега никога не ми е било толкова трудно, моите хобита някак се наредиха в годините едно след друго и съм свикнала още от дете да имам натоварено ежедневие. Не защото някой ме е заставял, а защото винаги съм имала най-различни интереси, които, смятам, ме изграждат като личност. Но, ето, че взех решението да се откажа от модерния балет например. Осъзнах, че в един момент бях спряла да се наслаждавам на процеса, а единствено го правех в името на навика. Човек трябва да се занимава само с нещата, които го правят истински щастлив. Може и да звучи елементарно, но като че ли често го забравяме. Иначе нещо, което тотално ме изцежда е неумението ми да казвам “не”. Постоянно се страхувам от пропуснати възможности. Сигурна съм, че с времето ще се науча да отсявам същественото!

 А как се лавира между формули и стихове? Зная, че пишеш, имаш една издадена стихосбирка.

Наскоро бях на представление и на няколко пъти ми стана мъчно за сцената. В тези моменти винаги ми се иска да съм на мястото на актьорите, да усетя онази специфична тръпка. Но аз вече съм направила своя избор, а той изисква сериозно отдаване. Изкуството завинаги остава голяма любов за мен, затова и гледам да съм заобиколена от него. Скоро започвам и да свиря в една група… а относно поезията – често, когато пиша, съм вдъхновена точно от Космоса.

 Дойдохме си на думата. Как си представяш първия ден там горе?

Ще правя експерименти, ще спя и ще ям! Иска ми се да дам някой романтичен отговор, но всъщност астронавтите следват много стриктна програма. Знам обаче със сигурност коя песен ще си поръчам в совалката. Когато астронавтите излитат, по време на обратното броене, слушат плейлист, които сами са си създали. Моята песен ще е The Last Day on Earth. Често си представям този момент, сънувам го. Със сигурност ще е много емоционален и нямам търпение да дойде.

 Плейлист за излитане в Космоса определено бие всички останали музикални поводи на Земята. Издай ни още нещо, което си знаете само вие, астронавтите?

Има толкова готини космически традиции, както и някои особено странни. Астронавтите например пишкат върху гумата на автобуса, който ги извозва до ракетата. Суеверие за късмет, разбира се. Жените са свършили тази работа предварително в шишенце и си го носят за целта… Та разни такива шантави обичаи съществуват.