Взимаш ли твоите синове на тези обучения?

Само Никола беше на първото музикално. Бях ги взела на това обучение в Малко Търново, за което споменах, и беше направо страшно. Първо те много ме ревнуваха от вниманието на другите деца, особено големият, който реши, че ще покаже на другите, че съм негова.  И страшно и прекрасно беше. Урок за мен.

В театъра гледат ли те?

Да. Когато публиката се смее, още не разбират, че хората не ми се подиграват, а ми се радват. Та трябва да обяснявам. Иначе съм ги водила на снимки на един филм. Там играех жена, чиито мъж бе починал и трябваше да го оплаквам от сутрин до вечер. В различни декори, все с черни дрехи, рева, оплаквам. И Иван (големият син на Снежина) ме попита: „Защо ревеш наистина, след като това е филм?“ Добър въпрос. Не можах да отговоря. А малкият седна на едно камъче да ме гледа и аз в един момент през сълзи поглеждам към него, и виждам как ми прави знак, че одобрява как се получава плаченето. Което значи, че абсолютно е приел условността. Че знае, че това е игра. Прилича на истината, но не е.

Накрая на този проект  (лятото на 2019) ти ще трябва да изиграеш Медея, а част от тези деца, с които работите, да ти партнират на сцената. Къде ще се случи това?

Трябва да се състои другия юни в Античния театър. Аз много вярвам в тази магия на мястото и много искам да го проверим. Вярвам във възможност за шаманство. Миналата година бях на един фестивал в Македония, където взех наградата „Актьор на годината“ и искам малко повече да ти разкажа за него. (смее се). Този фестивал се състои в Преспа и наистина е международен – участват най-вече французи. И тръгвам за към Преспа, където никога не съм била, не зная какво съм си представяла, но попадам в едно градче, пълно най-вече с ромчета. А аз съм решила да направя един текст на Бекет, който съм правила дълго време с Добчев и много го обичам, но сега реших да го направя по друг начин. И се озовавам в Преспа, в една къща в полето, със столчета пред мен, а на тях –  ромчета и французи. Смесена публика под открито небе. Представи се Бекет, без превод. Той и с превод е  малко неразбираем. А текстът е 40 минути.

Хвана ли те страх?

Аз по принцип нямам сценична треска, но преди това треперех цялата. Мислех, че ще ме убият наистина. Бах си взела една червена разкъсана рокля, обличам и се мажа цялата с хума. Докато се приготвях, ромчетата ме наобикалят да ме гледат, и аз започнвам леко да играя вампир, да ги плаша, те бягат,крият се , а накрая казват: „Ще те гледаме!“ Седнаха на първия ред и представлението започна. Стъмни се, изгря една голяма луна, а на хоризонта едно житно поле. И започвам да казвам текста и се образува абсолютен синхрон между думите и самия момент. Говори се за „глинести поляни“ и „лъч светлина, който светва и проблясва“, и всичко това аз го виждам как реално е пред мен. Магия. Свършва представлението. Никой не помръдва. Накрая разхвърлях едни листове с текста, децата го събраха и дойдоха при мен. Казаха ми „Ние този текст ще го научим и догодина ще ти го кажем“. А един от местните хора ми разказа, че на този ден честват една светица, която е глинена фигура и на този ден я трошат. „Тази година, каза той, ти беше нашата глинена светица“.

Изложба “Децата на Медея – Деус екс махина или Що е то Античен театър“  ще бъде открита на 23  юни и ще представи 82 рисунки на деца от ромската, турската, арменската и еврейска общности в Пловдив като част от програмата на „Пловдив 2019“. Изложбата е подредена на външните пана на пл. „Централен“ и може да бъде видяна до 2 юли.