Какво питаха децата за Медея?

След като преминават през играта, ние ги въвеждаме в мита до момента, в който Медея трябва да вземе решение какво да прави след като Язон я гони и какво би направил той за да се освободи от нея. И тогава децата трябва да вземат решение как да продължат. И когато разиграваха , стигаха до убийства, бягства, отмъщения и чак, като приключеха, ние им казвахме какво става реално. И настъпваше един истински шок. Целта да преминат през мита е всичко това страшно, неартикулирано в нас, да излезе през тази игра, и човек да изгради механизми, за го култивира. Защото  всички тези чувства са неизбежни, но трябва да намерим начин да се справяме с тях. Например, при едно от обученията излезе много силно чувството на ревност. Приятелките на Медея ревнуваха Медея, завъртяха се едни неизказани чувства. Имаше две обучения , в които се появиха две Медеи, две момичета изявиха желание да са Медея – едната беше красива и пасивна, а другата беше един дивак. Беше толкова интересно как този образ се раздвои, как всъщност човекът се състои от две същества и не знаеш на кое да дадеш воля.

Каза, че преди да знаят истинският финал, децата е трябвало да вземат решения за него. Жестоки ли бяха, имаше ли наказания?

Да, бяха жестоки. И всички бяха категорични, че Язон трябва да бъде наказан.  Децата от Столипиново, като ги питахме какво трябва ще се случи, те отговориха, че трябва да се убие този и този, и този. Тогава им зададохме въпроса след като убият всички, как ще живеят без майка и баща, а те казаха : „Ами ще отида при леля ми или някой друг.“ Там зад всяко дете стои един голям род. И понеже ме попита за различия – имаше и една торбичка с пари, защото в крайна сметка Язон предава Медея и заради своето материално благополучие. Тази торбичка, например,  функционираше много добре в еврейската общност. Там всъщност възникна и предложение за възникване на институции сред тях – да се отиде на съд, да се вземат официални решения.

Върху този ваш проект може да бъда направено сериозно изледване?

Да, надявам се, че това може да бъде една следваща фаза. Но сега са само еднодневни обучения. За осем часа децата минават през всичко това и накрая трябва да нарисуват и картина. Имаше една група от Столипиново, които направиха истински произведения на изкуството. Всяко едно от тях. Невероятно. Нямаше никакъв дисбаланс, всички бяха наистина добри. Прекрасно е да се работи с тези деца от Столипиново, не го казвам като някаква рекламна мотивация, но просто те са толкова интересни, колкото и всички други. Просто трябва да се работи с тях.

Имат ли децата проблеми с образа на Медея?

Аз имам истински проблеми с нейния образ, защото трябва да я приема, за да я изиграя (в спектакъла, с който ще завърши това цялото обучение), а аз не мога да приема това, което тя така или иначе прави. Много ми е трудно.

Това значи ли, че винаги търсиш оправдание за постъпките на образите, в които влизаш?

В случая с Медея със сигурност трябва да събера мотив, за да изиграя, че това, което прави тя, е единственото възможно. Трябва да излъжа себе си. Да се синхронизирам с нея. Може би, защото в самата пиеса тя завършва като един герой, а не като психиатричен случай – жената, която полудява и убива децата си. Тя го прави абсолютно съзнателно и в името на това да спаси децата си от всичко, което ги очаква. И ми е много трудно да повярвам, за да го направя убедително.

Имала ли си такива вътрешни борби с други свои образи?

Не. Имала съм много роли на самоубийци и тази роля не ме е притеснявала, защото там цената я понасяш ти. Но тук, когато цената трябва да премине през смъртта на най-обичаните ти същества, е ужасно трудно, въпреки че това е и най-голямото наказание, което човек може да си причини. Както вече казах, тя не полудява, това не е сюжет от кварталите, а обобщен човешки опит, който трябва да разкодираме.