Има ли моменти, в които смяташ, че няма да се справиш като майка?

Да. Има такива моменти. Има трудни моменти.

Всички майки май минаваме през това. Очакваше ли, че може да е толкова сложно понякога?

Не, не съм очаквала, че ще трябва да стана такава машина. Загубих си и съня напоследък. Има много страхове човек. Но това е животът, иначе какво друго да усещаме? Стискам палци да преминем през всички възрасти, докато израснат и станат стабилни и самостоятелни хора. За това се моля. И аз да съм с всичкия си дотогава.

Майка веднъж, майка завинаги. Но никой преди това не те предупреждава за тези моменти.

Така ни е дадено. Тези уроци трябва да ги минем и да вземем изпита, ако може с по-голяма оценка. Дано да имат възможност да ме видят на сцена децата, докато все още играя прилично.

Не са ли те гледали още?

Още не, мисля че ще нарушат цялата условност и ще дойдат при мен на сцената. Сега, на тези снимки в Пирин ги взех с мен. Там играя една вдовица, която оплаква мъжа си и цялото село го оплаква с мен. И аз рева през цялото време – няколко дубъла направихме. И идва големият ми син – Иван, и ме пита: „Мамо, защо ревеш наистина?“ и аз му отговарям: „Това ми е професията“. Това беше голям шок за него, че не се преструвам, а наистина рева. А Никола, малкият, не ме изпусна от очи през цялото време и накрая прокара двете си показалчета по бузите все едно плаче. И аз си помислих, че ще се разреве, но той вдигна палче, тоест – справила съм се супер с плаченето. Никола схвана играта на условност.

Явно си имала „обратна връзка“ с публиката. В „Квартет“ как беше тази връзка? Имаше ли я изобщо в огромна зала като НДК?

Там дистанцията и пространството са толкова големи, че всъщност публиката, като че ли не може да те уязви толкова, колкото в камерното пространство. Чувстваш се защитен от големия мащаб. Въпреки че сменяш средствата, играеш епически театър, енергията на публиката би трябвало да ти дава енергия.

Вярвам, че хората, които си дават парите, за да ни гледат, идват и очакват да им се случи нещо хубаво. Едва ли някой ще си даде парите, за да дойде и да мрази. Има и такива, може би. Но ако те идват с намерение да видят нещо хубаво, с такава енергия, тогава ако можеш да яхнеш тази вълна, е супер. И ако много често играеш пред такава огромна аудитория, мога да си представя колко е дрогиращо. Затова големите рок звезди не могат да оцелеят без дрога после. Това е много силен обмен. Обмен на реакция, няма значение каква реакция. Най-лошото от всичко е да няма реакция, безразличието е най-лошо. А „Квартет“ не предизвика безразличие. Предизвиква крайни чувства, но предизвиква чувства.

Ще видим сега как ще бъде в началото на ноември, нека първо мине „Чайка“. Освен това съм и продуцент на един независим проект, който Деси Шпатова прави с най-добрите студенти – завършили преди и току що завършили, както и двама от студентите ни със специални нужди. Това е една пиеса на Малсовска, а проектът е свързан с интеграцията на хората с различни възможности. Имам голяма отговорност към този проект и го мисля много и него. Ще се играе през ноември в Сфумато, казва се „Двама бедни румънци, говорещи полски“.

Защо си причиняваш всичко това?

Сега много се чудя дали да не взема куче. Това е най-скорошната ми дилема. Ще е хубаво за децата, този контакт с кучето със сигурност ще има на какво да ги научи.

Снежина, къде е пределът ти? Кога казваш: „Край“?

Някъде в 10 вечерта казвам: „Край“. Но като се събудя в 4 през нощта, ставам и работя. Реших, че като будува човек, поне да свърши нещо, не само да се върти в леглото и да си мисли глупости.

Може да гледате Снежина на много места.  Не я пропускайте обаче в премиерата на „Чайка“ и в „Квартет“.