Рядко фолклорът ни е звучал толкова съвременно и в същото време близо до корените си колкото в новия проект на Нина  Николина „Jazz and Traditions“. Няколко месеца след представянето му на сцената на Sofia Live Club, държа в ръцете си албума към него и си мисля, че тя винаги е била моята най-пряка връзка с българския фолклор. Със своите албуми и скринове с народни носии, с преразказите си на песни, със сборниците с текстове и разбира се, с нейния „Излел е Дельо“, който ме кара да настръхвам всеки път, като го чувам. Срещам я, за да уточним една легенда, да изброим няколко емблематични за нея песни, да пием чай и да се опитаме да разберем има ли граници народната песен и кога те биват нарушавани. 

Нина Николина в Интервюто.

В новия си албум „Jazz and Traditions“ срещаш народната песен с джаза. До колко може да се трансформира фолклора преди да загуби своята идентичност? Къде е границата?

Въпрос на вкус е. С народната песен трябва да бъде боравено от хора, които я обичат. Тогава не си правиш експерименти на всяка цена и знаеш къде е границата. На мен винаги са ми харесвали всички трансформации на народни песни, правени от чужди автори. Явно е умение и на самия музикант. В нашия случай трансформацията е в аранжимента, аз пея песните най-близо до тяхната автентичност, така както  е най-близо до корена си.Така че, ние просто слагаме автентична песен в друга среда, която е джаз. Затова албумът е „Джаз и традиции“. Мартин Ташев с гласа си обикаля други земи, с фламенкото, отпевите, които идват от Мароко, Африка и Азия. Калин (Вельов) също „обикаля“ света с инструментите си, които идват от далечни страни и барабаните, които дават пулса на това да бъдат модерно и ритмично аранжирани песните. А Ясен (Велчев) на пианото може да свири всичко и често импровизира с класически примери. Това много ми харесва. Започва с класика, всеки път с различно въведение и в един момент стига до „Назад, назад, моме Калино“ например. Аз усещам кога се връща при нас, защото от пианото му започва да се „чува“ гора, среда, природа. Страхотна обиколка.

Какво значи „гора, среда, природа“?

Представи си атмосфера, създадена от различни звуци. Да речем, птички. Ама съвсем буквално. (смее се)

И след птичките вече си ти?

Ха-ха-ха, да. След тях съм аз. Понякога може да са съскания на змия в пустиня. След класиката ни приземява твърдо на земята. Аз всъщност ти разказвам какво усещам, всеки може да го възприема различно.

Кои са твоите емблематични песни? Тези, които те определят?

В народното пеене е „Назад, назад, моме Калино“, а в поп-а е „Ти“. С първата започнах кариерата си, в дует със Слави Трифонов. Даде ми тази популярност, тази основа, която по-късно ми позволи да експериментирам по-смело. Но в сегашния вариант, в тази среда, с тези музиканти, ми е най-приятно да я пея. Другата е „Ти“. Сега двете се срещат в този проект, защото комбинацията от музикантите, от инструментите, от този целия примес, който правим, го позволява.

Защо реши да издадеш албум, хората си карат с по един сингъл по няколко години?

Така е. Самото „тяло“ на албума, самият диск  може би вече много рядко някой го ползва. Но пък хората казват, че албумът легитимира артиста по някакъв начин. Макар че аз до този момент имам 10 албума зад гърба си.