Симеон Шопов – разказвачът на резбовани истории

Симеон Шопов – разказвачът на резбовани истории

17 септември ‘18
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Марияна Петрова

Има твой кръст в църквата „Свети Седмочисленици“, дарявал си и други свои произведения. Според канона ли са те? Какво казва църквата и всъщност има ли значение за теб?

Канонът също е човешко понятие. Да, някои са според канона, други – не, доколкото имам своя и често много лична интерпретация на света и взаимоотношенията в него, включително на тези с Бог. Църквата и изкуството понякога използват едни и същи начини да докосват хората, понякога силно се разминават. Мога да кажа със сигурност само, че моето място е в Храма, където е чистата вяра и домът на Спасителя. Другото е суета.

Кога всъщност една творба става икона?

Не съм започнал да резбовам икони. Първо бяха дракони, жени и мъже, марионетки,  фентъзи същества в шахматна композиция. Тази година правих литературни и драматургични образи на Шинел, Дон Кихот, Гарванът на Едгар Алън По. Иконите са проявление на човешката ми нагласа към висшето ниво на съществуване, към духовността и Всемира.

Коя е най-красивата ти творба или тази, към която нямаш никакви забележки?

Не всичките ми работи са красиви, в някои от тях има тъмни места, сенки и предупреждения. Щастлив съм, когато хората, които ги притежават или ще ги притежават, намират лично за себе си своя собствена красота.

Навремето това е било занаят, но днес често ли се случва хората да те попитат: „Дърворезбар си, а какво работиш?“

Да, случва се дори да ме укоряват, че си губя времето за хоби или нямам нито един работен ден. Не се вълнувам, не умея друго. Като цяло не разбирам задължението да се отделя работата от живота. За мен те естествено са едно и също.

Изкуството е нещо относително, материалната му оценка – още по-относителна. Как и кой оценява твоите творби?

Ако говориш за реализирането им на пазара, живеем в България. Клише ще е да обяснявам, че няма кой, нито как да оцени работата ми. За щастие моята работа приключва с изработването на творбата.

Кога се ражда идеята за следващата ти творба – преди да я започнеш или когато докоснеш макетното ножче и дървото?

Въпросът „кога” отново изисква времеви отговор, а такъв няма. Когато и накъдето ме поведе сърцето.

Досега говорим най-вече за творбите ти. Последно – как би се описал на човек, който не може да те види?

Разказвач съм на резбовани истории.

 

Останалите истории от „Мисия Маверик“ може да проследите ТУК.

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
Вкъщи
"Не чувам
но съм тук и имам какво да кажа"
Фотография
Литература
Мисия Маверик
Писмата на Рая
Кулинария
Театър
Видео
Спорт
Музика
Интервю
Актуално
Въпросите
Закуската
Backstage
Кое е това момиче?
Момчето, което…
#untaggable
10 неща, които мразя…
Кино