Опиши ни мястото, където работиш – как изглежда в процес на работа, слушаш ли музика, откъде идва светлината…?

Любимото ми място е у дома. Не ползвам машини и всяко място е добро за работа. Работя с макетен нож японска олфа. Голяма част от нещата съм правил по парковете и поляните, докато растеше синът ми или по кафета на приятели. Обичам да има глъч, тичащи деца, кучета… Дърворезбата ми не е професия, а начин на живот.

Имаш ли белези по ръцете от инструментите, с които дълбаеш? От невнимание ли се случва или е неизменна част от работата ти?

Неизменно е. Преброих 25 белега и мазола само на едната ръка, но и друг път съм го казвал – белези по ръцете, не по душата.

Колко време най-много ти е отнела твоя творба?

Пак за времето… Не мога да работя с понятието “време”. Най-дългосрочен е проектът, който в момента резбовам (до този момент са минали 2 години, а това вероятно е само половината, което ще бъде нужно за довършването му).

Изкуство ли е дърворезбарството?

Мога да говоря само за моята дърворезба,  останалото е въпрос на категории изкуства, занаяти… Начин на живот е, съобразно природата ми, пренос на мисли и емоции. Дървото е пълно с топлина и ухае на това, което вграждам в него. Изглежда скулптурно, застинало, но зависи откъде ще падне светлината и какво ще видиш и чуеш. За мен е повече от изкуство. Общуване е.

Създаваш икони от дърво. Трябва ли да си вярващ, за да го правиш и кои са образите, които най-често се е случвало да дълбаеш?

Не вярвам, че икона може да се вае по всяко време и от всеки. Започнал съм да правя икони в момент, когато вероятно съм бил готов за тях. Нужни са духовни практики и отдаденост, известно ниво на просветеност и знание. Исус е образът, който ме докарва до гранични нива. Той просто ме поема, завихря, отвежда далеч, кара ме да се чувствам виновен, но и приет, спокоен. Това вероятно ме прави вярващ.

За какво най-често отправяш молби – независимо дали към Господ, или към нещо, в което вярваш?

Единствено е към Господа, но молбата, която в християнството е молитва, е нещо много лично, за да го споделям. По-често се разкайвам или благодаря за възможностите, които имам на пътя си.