Вие простихте ли на комунизма?

Не. Хората от концентрационните лагери мога ли да простят или да забравят? Това е отворена рана. Не можеш да простиш насилието и жестокостта, не можеш да забравиш болката.

Ако майка Ви можеше да прочете тази книга сега, какво щеше да каже?

„Силви, защо я написа?“ (смее се) „Не трябваше да го правиш!“ Тя беше не точно срамежлива, но пазеше личния си живот. Не й харесваше да се показва и да говори за себе си. Щеше да е притеснена.

Според мен щеше да й хареса. Книгата докосва право в сърцето.

Това е, защото обичате майка си и сигурно и тя е страхотна майка. Но знаете ли, познавам хора, които никога не са получили тази любов от своите майки. Никога не са разбрали какво е майчината любов. А има и хора, които никога не са имали майка. И те идват при мен, за да ми кажат колко ги е трогнала книгата. Това наистина ме радва, защото доказва, че истинските чувства докосват хората и ги карат да мислят. Както казах, написах книгата за децата си, колкото и егоистично да е това. Сега разбирам, че съм я написала за всички хора. Защото това е книга за любовта.

„Мама…“ ще намерите в книжарниците или може да поръчате ТУК.