Аз мисля, че книгата Ви, въпреки че се казва „Мама”, до голяма степен е и за цялото Ви семейство.

Да, тя е за баща ми, за брат ми, за всички хора, които обичам. И за децата ми, за внуците ми. Синът ми познаваше мама най-много, той изкара най-дълго време с нея и двамата бяха много привързани един към друг. Много се обичаха. Сега, вече като родител, той оценява всичко написано и се оказа, че не знае някои от нещата, които са се случили. Тя беше мой пример, пример за него и се надявам, че в бъдеще ще бъде пример и за внуците ми. Те ще са щастливи да имат тази книга един ден, сигурна съм.

Аз винаги си мисля, че никога няма да съм толкова добра майка, колкото е моята…

И Вие ли така мислите?! И аз! Майка ми беше прекрасна. Перфектна. Тя е преминала през толкова много неща. Животът й беше като влакче в увеселителен парк. Невероятен! Свидетел е на цял един век и помнеше всичко – края на Първата Световна война, Втората Световна война… Всичко, което се случи след нея, от единия край до другия.

Била е красива жена – видях снимките в книгата.

Да, беше принцеса. Моята принцеса.

Ако сега си затворите очите, можете ли да си върнете нейния аромат?

Да. Микс между цигари (за съжаление) и нейния парфюм с аромат на цветя.

Знаете ли, в България има млади хора, които не са живели и ден в комунизма и по някаква причина мислят, че това не е лош строй. Какво ще им кажете?

Младите имат навика да следват и да слушат хора, които им казват и обещават. Има различни идеи по целия свят. Аз си мисля, че в същността си човек трябва да е щедър. Да проповядва и пази мира. Да не подвежда хората, да не ги лъже, да не ги води в невярна посока.