Как изглежда вкъщи сутрин човек, който живее с котки и има Коткотел?

Сутрин е весело. Всяка моя котка (а те са пет) има собствена особеност – някои се гушкат вечер, други – сутрин, всички държат да се погрижат за тоалета ми, мият ме, но като стане време за ядене е супер смешно, защото се щурат, мяукат, промъркват, а след това почва голямото миене. А аз се отправям към Коткотела, където се повтаря същото и е супер приятно да има много косми. Въобще съм си щастлива майка на котките, както ме наричат приятелите ми.

Ти си навътре в проблема с бездомните животни. Всички пътуваме и знаем, че в по-цивилизованите държави такъв проблем няма. Сигурна съм, че си мислила – как според теб може да се реши този проблем тук?

Засягаш една много болна тема. Темата, за съжаление, изобщо не е за котки, кучета, бездомни и безотговорно отглеждани. Темата е, че спряхме да бъдем хора. Това е така във всяко ниво на обществото ни – зли учители, акушерки, родители и накрая деца. Как да имаме добри хора!? И от там идват проблемите с животните. Аз имам страшни сривове заради човешка жестокост към животни, но пък напук на лошотията, спасявам всяка морска звезда, като в притчата, защото за всички може да съм никой, но за някой да съм целия свят. И когато успея, когато спася, излекувам или просто помогна, на мен ми е светло, а забелязвам, че заразявам и други. А проблемите ще ни се решат, когато осъзнаем, че не сме господари на света, а негови обитатели, наравно с комара, хлебарката, таралежа, врабчето, котката, кучето. И всеки има своята роля и значение. А иначе за конкретните мерки – сериозни санкции, реална изпълнителна власт, огромни такси за некастрирани животни и безплатни кастрации по селата, както и ограмотяване на хората как точно помага кастрацията, защо не е опасна за животното и т.н. На нашия сайт ще има специална секция, където ветеринари ще дават съвети, ще има обстойни материали за натежали проблеми и, разбира се, за любимата ми превенция. Защото по-добре предварително, отколкото следварително.

Познаваме се от много време, но не разбрах точно кога Силвия от вилнеещ по заведенията човек се превърна в човек, който предпочита уюта на плетените чорапи и мъркането на котките. Кога порасна?

Аз не пораствам, аз остарявам, което е най-хубавото нещо в живота ми досега. Никога няма да порасна. Вечно ще си нося кецовете, ще спасявам червеи и охлюви от пътеките на хората, ще вярвам във феи и леприкони, но остаряването ми носи мъдрост, покой, топли чорапи и коДки, много коДки. Аз съм щастлив човек.

Ако искате да оставите котката си (за малко) в сигурни и нежни ръце, свържете се със Силвия и нейния Коткотел.

P.S. Силве, защо навсякъде пишеш коДки с Д?

(смее се) Защото веднъж се обърках и ме спукаха от бъзик. И оттогава си им викам така.