Вярно ли е това за „швейцарската точност“?

Абсолютно! Ако влакът закъснява с минута, веднага се усеща нервната енергия наоколо. Ако пък, не дай си Боже, влакът закъснее с цели пет минути, настава една паника и всички започват да се бутат, да бързат, да тичат. На мен ми идва в повече цялата тази олелия. Аз обичам да ми е спокойно и обикновено изчаквам всички паникьосани швейцарци да си слязат нервно-нервно и тогава слизам и аз. Веднъж обаче избеснях яко от тази швейцарска точност. Габриел беше на почти годинка и аз бях с количката, бързайки да се прибера. Влакът спря малко по-напред отколкото трябваше и аз хукнах да тичам към вратата с платформа за колички. Точно в момента, в който стигнах и понечих да се кача, влакът тръгна. Тръгна буквално под носа ми! Толкова им беше важно да си спазят графика, че оставиха на гарата в студа майка с ревящо дете в ръце. Моментално се обадих на телефона за оплаквания. Горката служителка май за първи път се сблъскваше с толкова люта балканка… 

А за шоколадите? Кой е любимият ти шоколад?

Наскоро ходих на едно гурме изложение и за първи път опитах creme blonde chocolate. Страхотия! Направо се влюбих! Иначе любимият ми шоколад си е Линд. Най-много обичам кокосовите бонбони Линдор, които се продават на килограм в супермаркетите. Тук наистина е един шоколадов рай и има от луксозни по-луксозни шоколади, но аз не съм толкова много по сладкото. 

На какво от нашите обичаи се опитваш да научиш съпруга си, а все още не можеш?

На всичко мога да го науча. Той е много любопитен към нашата култура. Много му е любимо да отлива на земята от чашата с вино, когато си говорим за баща ми, който почина няколко години преди да се срещнем. Харесва му как сме намерили начин да почитаме хората, които не са сред нас и ни липсват. Също така никога не започваме важно начинание без да съм ливнала вода от семейното ни медно менче, а в кухнята си гледам в една саксийка страхотен ароматен здравец за здраве и късмет. Кръщенето на нашия син също беше изцяло по български обичай. В Швейцария няма българска църква, но българският свещенник, който отговаря за православните християни в Швейцария, отец Виктор Цимер, дойде специално от Мюнхен и кръсти Габриел на брега на езерото. Засега моят син е първият православен българин, кръстен в Цюрих, но се надявам да има още много след него. Всъщност, знаеш ли, че никога не се бях замисляла върху това какво съм донесла със себе си? Сега като погледна назад, всички традиции, които сме си създали като семейство, са били по моя инициатива. Дори когато си избирахме кумовете, които са и кръстници на нашия син, пак аз бях тази, която наклони везните. Аз вярвам, че жената има основна роля за това какви ценности ще носи едно семейството. Съпругът ми е невероятен българолюб. Гордее се, че съпругата му е българка и с голям ентусиазъм разказва за нашата история и красива природа. Бизнесът с българско вино беше изцяло негова идея. Той се влюби в мен, след това се влюби в България и започна да търси начин да построи мост между Швейцария и България. 

В Швейцария разбират ли веднага, че не си оттам?  

Моментално! Не само защото с гордост казвам, че съм българка, а и защото съм прекалено цветна и различна. То аз и в България съм доста различна и нетипична, но тук  мнооого трудно ще ме сбъркат с швейцарка. В Швейцария много от жените на средна възраст са едно много различно и интересно поколение, с което аз не намирам много допирни точки. Много от тях са дъщери на силно еманципирани майки, които са ги възпитавали в същия дух. За мен това е една изкривена представа за равноправие, което в този случай е прието прекалено буквално и понякога ми е трудно да различа в гръб жена ли върви пред мен или мъж. За да покажат колко са равни с мъжете, тези жени се обличат като мъже, изглеждат като мъже, държат се като мъже и тежко ти и горко ако дори се опиташ да ги почерпиш едно питие. За щастие, младото поколение се е поотърсило от сянката на тази криворазбрана еманципация и младите момичета са много женствени и красиви.