Силвия Драгоева Рутисхаузер – кое е това момиче?

Силвия Драгоева Рутисхаузер – кое е това момиче?

15 ноември ‘16
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Личен архив

А кои са три от нещата, които задължително трябва да спазвам като гост на този град?

1. Трябва да си точен. Тук няма „ей сега“ или „след пет минутки“. Хората са много натоварени и заети и никой няма да те посрещне с усмивка, ако си му загубил времето в чакане. Хора, автобуси, влакове, трамваи – всичко се движи по точно разписание. Дори задръстванията са с предвидени графици, защото тук времето струва ужасно много пари. Това е нещото, с което ми беше най-трудно да свикна. Аз съм много лежерен човек, а и в България сме свикнали да си пилеем времето, защото то и без това не струва много. Но тук един изработен час може да струва между 100 и 200 лв., понякога дори и повече, и хората много внимават как и с кого го пилеят.

2. Хубаво е да знаеш, че не е разрешено да храниш лебедите и патиците, които обитават бреговете и каналите на езерото. Всеки местен би ти хвърлил убийствен поглед, ако види как подхвърляш хляб ба птиците. Оказва се, че хлябът не е особено полезен за швейцарските пернати и най-важното – има си институция, която се грижи за общинските птици и контролира тяхната популация.

3. Ако решиш да си набереш цветя от някоя тучна поляна, задължително трябва да платиш за тях. Тези поляни се наричат selber schneiden и са нещо като пазар за цветя на самообслужване. Тук хората са много честни и разплащането на тези поляни е на доверие. Има ценова листа и поставена касичка на входа, в която всеки оставя пари за цветята, които си е набрал. 

Какво от порядките на швейцарците ти беше най-странно в началото?

Когато дойдох в Цюрих за първи път като турист, ми беше много смешно как навсякъде по улиците се разхождат разни хора с наденици в ръка и ги ръфат, все едно това е най-естественото нещо на света. Сега и аз съм същата – разхождам се по цюрихската Витошка и ръфам наденица. Когато си в Цюрих и огладнееш, няма по-естествено нещо от това да захапеш гореща наденица насред улицата. Другото нещо, с което все още се опитвам да свикна, е че тук през лятото превръщат всяка поляна в плаж. Никой не се притеснява да се съблече по бански (а понякога дори и по бельо) и да легне насред полянката, за да се препича на слънце. За разлика от София например, тук няма толкова много паркове и градинки и хората използват всяка възможност да са сред зеленина. Дори и градските гробища се оползотворяват и често са предпочитано място за разходка, джогинг или дори за барбекю. Като си говорим за странни швейцарски неща, не мога да не ти разкажа за едно място, от което винаги ме побиват тръпки. Веднъж със съпруга ми минахме през симпатичен парк до централната гара и той ми разказа, че той много дълги години е бил дом на хиляди наркозависими и че Цюрих е било най-наркоманското място на света. Хиляди наркомани от страната и от цяла Европа са идвали да живеят в така наречения „needle park“, където полицията е позволила на хероинозависимите да живеят сравнително необезпокоявани, но все пак под надзор. Така местните институции са успявали да контролират до някаква степен ситуацията и да помагат по-ефективно при спешни случаи на предозиране. Съществуването на този парк намалило случаите на свръхдоза наполовина, а случаите на заразяване с ХИВ/СПИН – с близо две трети. Днес наркозависимите от цялата страна посещават специални кабинети, където могат да взимат дозите си в напълно стерилна среда. В крайна сметка тук дилърите почти нямат шанс, защото наркозависимите са регистрирани и получават медицински наркотици с рецепта. Много от подземните гаражи, обществени тоалетни и подлези нощем се осветяват със синя светлина, за да не могат наркоманите да откриват вените си. Като човек, който идва от държава, където тези проблеми са абсолютно невидими за обществото, аз бях изумена колко трезво и спокойно гледат на наркоманията в Швейцария. Най-вероятно очакваше да чуеш от мен само забавни неща, но ми беше много важно да разкажа тази история, защото тя е много поучителна. В България хората трябва да престанат да игнорират този проблем и да осъзнаят, че наркозависимите са хора, които имат нужда от разбиране и адекватна помощ. 

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
Обикновени деца с необикновен слух
Вкъщи
"Не чувам
но съм тук и имам какво да кажа"
Фотография
Литература
Мисия Маверик
Писмата на Рая
Кулинария
Театър
Видео
Спорт
Музика
Интервю
Актуално
Въпросите
Закуската
Backstage
Кое е това момиче?
Момчето, което…
#untaggable
10 неща, които мразя…
Кино