За какво ползваш You Tube?

Най-много за концерти. Сега е много лесно за музиката, нали вече може да си достигаме до нея легално и има много места, където да открия каквото ми харесва.

Да, не като едно време с касетките и двукасетъчните касетофони.

С касетките беше лесно, купувах си от битака по 30-40 касетки на месеци, от най-долния траш до Маря Кери съм имал.

Къде са сега?

При майка ми най-вероятно.

А за какво ползваш социалните мрежи?

Най-вече да си рекламирам песните и от време на време да се фукам какво готино семейство имам (смее се). Това е, трябва да се хвалим като сме здрави и щастливи, за какво друго?  Че имам три китари, а някой друг – две… Както пишеше в един слоган : „Твърде много китари, а твърде малко хубави песни.“ Иначе в социалните мрежи много обичам да гледам снимки на хора, които пътуват. Аз много обичам да пътувам и го правим със семейството ми, когато можем. Ходи ми се в Америка, там не съм бил.  Дори казвам на Невена (съпругата на Свилен – б.р.), че ако отида, може и да не се върна (смее се).

Мислил ли си какво щеше да е ако си звезда в Америка?

Честно да ти кажа, понякога съм си мислил. И съм малко благодарен, че правя музика тук и живея тук, защото съм много лаком. И ако бях звезда в Америка, можеше да не свърша добре (смее се). Тук това, че не сме толкова напред с парите, може би ни направи добра услуга.

На кого би вдигнал заплатите веднага?

На лекарите и на учителите. Веднага. И на хората на изкуството, на тези, които работят и са талантливи, разбира се. Ние, българите, като че ли ценим само богатите хора. Изкуството за нас е нещо във въздуха, нещо, което не можеш да пипнеш, за да оцениш. Не е скъпа кола или скъп телефон. Ценностите са малко по-различни тук. Но, надявам се, ще се нагласят нещата едно по едно.