Аз си мисля, че за да си световен, ти трябва само ужасно много талант и една китара. И късмет, де. Виж Ed Sheeran какво прави…

Той е много талантлив и много работлив. А едното от двете често липсва на българския музикант. Аз например съм ужасно мързелив. И предния път, като говорихме с теб, издавахме албум на „Остава“. За да излезе този албум и изобщо, за да бъде осъществен, три месеца преди това се обадих в „София лайф клуб“ и заковах дата за промоция. Защото ако нямахме дата, нямаше да има и албум. И три месеца работихме здраво всеки ден по 10-12 часа, за да се случи.

Писателите казват, че за да пишеш трябва да го правиш всеки ден. Все едно си на работа в офис. Сядаш, пишеш, триеш, пак пишеш. Така ли е и при музикантите?

О, да. Аз ти казах, че е във въздуха музиката, но никога не е ясно кога ще я хванеш. Малко като като лотарията е, не знаеш кога ще излезе, но трябва да играеш, иначе нямаш шанс. Точно когато си мислиш, че ти е най-скучно и си дрънкаш на китарата, и хоп!  – кукичка, излиза нещо. И си го записваш на телефона, и после го доизмисляш и така се раждат парчетата.

С кого се конкурираш?

Аз лично в главата си искам да се състезавам с най-големите – с Ю ту, с Колдплей, с Рейдиохед. Ще ми се да достигам такива резултати като тях.

Като сгрешиш, признаваш ли си го?

Като музикант разбираш веднага кога си сгрешил. Например правиш концерти и няма достатъчно хора. И търсиш причината популярна група да не напълни залата. Това означава, че някъде по веригата има грешка. И обикновено я откриваш. Или пък пускаме сингъл, който си мислим, че  е жесток, но се оказва, че хората не го харесват. Или видео, което на нас ни харесва, но на феновете ни – не. Разбират се тези неща, няма дори нужда да си признаваме или не, просто трябва да се коригираме.