Един мъж в началото на пътя си отговоря на въпроси за детството, уроците, Рая и Ада.
Познат е като водещ и автор на „120 минути“ по БТВ. Аз обаче го познавам като едно много старателно и малко притеснително момче, което работеше като сценарист в живите предавания на популярен риалити формат. И както се случва в тези риалити формати, неговият сценарий, преди да стигне до екран, претърпяваше множество корекции. После, наблюдавайки го в БТВ, го преоткрих като журналист. Като любопитен човек. Като някой, който вече си е намерил мястото. Зарадвах се, когато разбрах, че издава книга с пътеписи (Там, където загинаха дърветата). Вярвам, че тя не е претърпяла корекции и до нас достига Светльо, неподправен, любопитен и все още толкова старателен.
Днес Светослав Иванов отговаря на ВЪПРОСИТЕ на Интервюто.
Един голям касетофон, от който свири италианска музика.
Цветя след дъжд в двора, мляко с канела, ръчен хляб.
На щастлива въздишка.
…че човек трябва да е спокоен и последователен.
Добро утро, какво ли ще се случи днес?
Усмивката на дъщеря ми.
Ранна пролет. Слънчева гора. Заедно сме с всички близки и приятели, които вече са там. И знаем, че никога няма да се разделим отново.
Зима. Самотна ледена нощ. И огънят около теб не може да те стопли…
Когато действам прекалено импулсивно. Стремя се да ми се случва все по-рядко.
Бъди нормален и почтен. Влизай в битки, когато каузата е справедлива.
Когато видя колко негативни и намръщени хора има по улиците. Плаши ме мисълта, че някой ден мога да се превърна в поредния нещастен, разочарован от живота си човек, който ще обвинява другите за собствените си неуспехи. Този начин на мислене има смазващ ефект върху всички. А не трябва да е така, защото в 70% от света около нас се живее много по-трудно.
Телешки шницели, гъби, риба.
Аз надали мога да изобретя нещо. Но ми се иска да доживеем момента, в който ще се намери лек срещу нечелимите болести днес. Мечтая новините да започнат точно с тази новина – че вече има лекарство срещу рака.
Бих се сменил с всеки рибар, който може да си позволи да прекара цял ден сред природата. Бих се сменил с Меси, за да изпитам какво е да танцуваш с топката; бих се сменил и с Франк Синатра, за да изпея някоя от любимите си песни. Бих се сменил с генералния-секретар на ООН, за да събера израелци и палестинци заедно.
Защо трябваше да се будя по никое време?!
Трябва да започна да спортувам. Но от утре…
Когато допусна грешка, винаги се извинявам. Винаги.
Забравям къде са ми: очилата, ключовете, писалката, телефона, зарядното, портфейла.
Когато като дете, в морето, за първи път осъзнах, че под краката ми няма дъно; когато пътувах за първи път към Ирак. Кацането беше толкова отвратително, че се чувствах по същия начин.
Ще спортувам повече. Ще науча още един език. Ще науча танц, различен от лекото поклащане на главата:)
Селфито, което виждате, е направено?
В студиото на 120 минути в bTV. С бившия генерален-секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен, който преди секунди ми е отговорил на въпроса – „Бихте ли си направили селфи с Владимир Путин?”.