Рушен Видинлиев – завръщане в бъдещето

Рушен Видинлиев – завръщане в бъдещето

3 януари ‘15
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Павел Червенков

По-лесно ли им е на младите изпълнители, имайки предвид музикалните формати, които за отрицателно време ги изстрелват на върха на популярността?

По-лесно?  Не мисля.

Ти представяш ли си три месеца да те следят с камери, да влизаш в отношения с непознати и пред непознати хора, да пееш и танцуваш по команда… Искам някой от моето поколение да влезе в ей това.

Няколко май пробваха. Ние навремето супер спичахме от камерите на Албена Вулева. Няма лесно. По-важно е да знаеш къде ти е сърцето. Или къде не е.

Миналата година излезе „Цветът на хамелеона“, първата ти главна роля в киното. Имаше ли страхове, че няма да се справиш?

Не.

Какви бяха отзивите на критиката за ролята ти и доколко се влияеш от критика?

Май бяха ок, не мислиш ли? Емил Христов влезе в топ 10 на Variety за обещаващи режисьори. От критика и комплименти се влияя еднакво – зависи от кого и как са поднесени.

Имаш ли вече идеи и за режисьорски кино дебют?

Винаги съм си представял, че ще снимам поне 3-4 къснометражки, преди да посегна към игралното кино. До този момент имам само една, дипломното ми филмче „We Kid“. Да правиш филм е сложен процес, и в личен план, и чисто технически, така че не бързам с това.

Срещнахме се на „Жана“ – новото представление на Явор Гърдев в Народния театър. Колко пъти успя да те разплаче то?

Към края вече едва се сдържах. Светлана Янчева е невероятно щедра актриса, винаги работи на първо място за разказа и е голямо преживяване да я гледаш на сцената. Елена Телбис и Владо Пенев също бяха страхотни. Няма представление на Явор Гърдев, което да не ме е развълнувало.

Какво докосва според теб публиката – достатъчен ли е добрият текст?

Освен ако не става въпрос за някакъв book club или друго мероприятие, на което се четe на глас, не виждам как ще е достатъчен. Чувал съм за хора, които ходят на Чехов или Шекспир “заради текста”. За мен е странно.

Театърът като пространство за творчество изкушава ли те?

Ако се появи правилен проект, не бих отказал. Последно играх в университета през 2001. И малко съм позабравил какво е.

Ние, българите често се сравняваме със „света“. Доколко това е комплексарско според теб?

Предпочитам да ми е мило, защото го разбирам.

България често много прилича на пъпчив тийнейджър от провинцията, който живее в сянката на обърканите си родители. Още не може да се намери, не знае кой и какъв иска да бъде, ако може да мине метър… Но на пуберите не трябва да им се подиграваш.

Ще мине.

Ти самият чувстваш ли се комфортно със себе си?

Май точно в момента не, защото съм с брутален мустак. Снимам един филм.

Ето къде можете да видите и чуете Рушен Видинлиев :

 

www.rushimusic.com 

www.vimeo.com/ruscenvidinliev

www.instagram.com/ruscenvidinliev

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
Вкъщи
"Не чувам
но съм тук и имам какво да кажа"
Фотография
Литература
Мисия Маверик
Писмата на Рая
Кулинария
Театър
Видео
Спорт
Музика
Интервю
Актуално
Въпросите
Закуската
Backstage
Кое е това момиче?
Момчето, което…
#untaggable
10 неща, които мразя…
Кино