Кое е това момиче ли? Вижте снимките още веднъж и си представете, че се е случвало да повтори всеки един от тези елементи по 100 пъти на ден. Не, по 1000! А може и повече. До втръсване. Защото така се става гимнастичка от световна класа. Днес тя вече е пенсионерка, едва навършила четвърт век. Ренета, както и целият ансамбъл по художествена гимнастика, даде път на следващите грациозни момичета. Тръгва си от залата здрава, усмихната и да – повече от 45 килограма. Днес е в Интервюто, но по-често сте я виждали на стълбицата с някой и друг заслужен медал на гърдите.

Интервюто представя Ренета Камберова.

Спомняш ли си кога за първи път стъпи в залата? Кой те заведе?

Бях на 7, отидохме с мама и въпреки ентусиазма ми, в началото не ми хареса.

Зная, че всяка зала има своя специфична атмосфера, шум, мирис, светлина. Затвори очи и ни пренеси в първата си зала!

Залата беше малка, с ниски прозорци и не всички лампи работеха, но атмосферата беше уютна.

Кога стана ясно, че можеш малко повече от останалите момичета? Че трябва да се занимаваш с гимнастика професионално?

Бързо напредвах и когато станах на 13, треньорката ми Вили Петкова говори с родителите ми и им предложи да ме преместят в клуб в София, за да имам по-добри условия за развитие.

Често, за да бъдеш добър спортист, училището остава на заден план. При теб как се случи? Смогваше ли да учиш едновременно с тренировките?

Училището винаги е било много важно за мен. Бях от затворените деца, които учат по цял ден. Бях пълна отличничка, отделях много внимание на математиката и до ден днешен си спомням жълтия сборник, от който решавах задачи. Много харесвах и физиката.

Как изглежда една съблекалня преди тренировка?

Темите на разговор никога не са свързани със състезанието. Винаги си слушаме музика, настроението е добро, смеем се… Все има какво да си разкажем.