Случва ли се енергията, която получаваш от публиката, да не е много приятна?

Да, ужасно е. Иска ми се да си тръгна от сцената в такива моменти. Като видя, че някой е в телефона си, че заспива, че нещо си говори…

Много е странно как виждате публиката с всички тези прожектори, насочени срещу вас…

Забелязваме всичко и не просто забелязваме, а виждаме като през лупа хората, чувствата им, кой как се вълнува… Преди няколко месеца играхме „Петел“ във Варна и публиката беше страхотна. Тяхната енергия никога не взема от моята, а добавя още. И обратното – неуважението към работата ни ме събаря, кара ме да се чувствам зле. И се връщам на въпроса ти: „Защо трябва да учим в НАТФИЗ, за да бъдем актьори“. Това е част от уважението към професията. И да, дразня се, когато някакви манекенки подбиват труда ни. Да не бъда разбирана погрешно – нямам нищо против манекенките, но за да бъдеш наистина добър в нещо, трябва да си положил и труд в тази посока. Гледах някакъв концерт на “Нова телевизия” и анонсираха участниците в „София – ден и нощ“ с: „Да посрещнем актьорите на Нова телевизия!“ Ами това е обидно за мен и за всички мои колеги! Защо не ги наричат „риалити звезди“, каквито са?! Те не са актьори! Ето тази подмяна на истината ме кара да се чувствам зле. И имам колеги, които точно заради тези неща се отказаха и не продължиха в професията.

Иска ли ти се да се пробваш и на друго място, извън България?

Да, таванът не ми е България. И Народния театър не ми е таванът (смее се). Европа е моето място. Бих се развивала там. Берлин ми харесва. В Пекин, като бях там на разменни начала, една режисьорка толкова ме хареса, че ме покани да отида в Берлин и да уча немски, за да остана. И аз се уплаших, мислех си, че ще изгубя много време. А нищо нямаше да изгубя. Но това го зная сега.

На какви етапи разделяш живота си?

След тийнейджърството беше направо скандално (смее се). Баща ми е музикант и 20 години пътуваше по света, майка ми и тя е луда за връзване (смее се). Та аз дълго време бях родителят в това семейство. После влязох в НАТФИЗ, голямо търсене на „коя съм“ беше… И не че съм открила, но чувствам, че сега съм в началото на нещо ново. Искам семейство (просълзява се). Тогава може би ще мога да разделя живота си на етапи. Преди и след.

Разбирам те. Може би ние, жените сме така. Делим живота си на преди да станем майки и след като станем.

Да. Готова съм за това. Искам да се грижа за някого и някой да се грижи за мен.