Доколкото знам, пътят на NEXT TV е доста по-дълъг и доста по-личен?

Пътят е много дълъг, аз 6 години буквално се борех, за да го реализирам. Проект, от който според мен младите хора имат нужда и който няма аналог в българските телевизии. Технологии, игри, интернет, музика. Стартирах с преговори с една голяма национална телевизия. Тя изяде може би година от живота ми, но може би ме и кали, защото беше голяма борба. Пак бяхме 15-20 млади хора. Аз заложих всичко материално, което притежавам. В последния момент те промениха условията към всички външни продуценти. Това ни отряза главата. И аз насочих вниманието си към друга национална телевизия, където нещата вървяха много добре, но по време на преговорите се случиха някои промени и аз трябваше да се срещна с Бареков. В неговия офис. Той се държа доста арогантно и цинично. И аз тотално изгубих надежда, че този проект може да се случи в българските медии. Тогава изгубих почти всичко. Бях на косъм да остана без апартамента си, нямаше какво да ям, с какво да храня кучето си. Спомням си, че имах едни соеви хапки и правех гювеч от соеви хапки. И това ядяхме с кученцето.

Това всъщност е историята на един човек, който винаги е имал идеи и хъс да бъде полезен на България. И това е история как системата може да те погуби.

Добре че съм кален и издръжлив, наследил съм го от баща си, иначе не знам какво щеше да се случи с мен. Та историята ме доведе до това, че с двама приятели взехме една допотопна машина за германски сладолед и я изкарахме на плочките в квартал „Лагера.“ И продавах сладолед около месец-два. Беше много вкусен. Много се стараехме.

И вървеше ли бизнесът?

Не, ние черпехме целия квартал. Но вечер имаше около 9-10 лева печалба, колкото да купиш хляб и храна. А правехме страхотни мелби – за един лев получаваш 3 сладоледа. Не бях добър бизнесмен. Но това беше много критична точка в живота ми. Тогава реших, че няма да се върна в телевизията. Затворих категорично тая врата. И я държах затворена около 4 години. Започнах работа за американска агенция и нещата вървяха супер, накрая бях глобъл маркетинг директор. Бях на съвсем друг път. Но в началото на миналата година започна нещо отвътре да се обажда. Гледайки телевизия, си казах: „Сега е моментът, в коя телевизия да бъде обаче?“. В един прекрасен майски ден ми звъннаха двете момчета от BOX TV –  Бобо и Иво, и казаха „Ела тук да направиш това, което искаш.“ И аз си казах, че това е шанс, който не бива да изпускам. Зарязах много добре платена работа и скочих от скалата. Това е историята на NEXT TV. Човек не трябва да се отказва от мечтите си, просто трябва да се научи да чака. На мен това ми беше много трудно. Никога не съм бил добър в това да чакам. Но по пътя си в националните медии се научих. И всъщност посланието ми към младите хора е да бъдат по-търпеливи, защото живеем в динамични, трудни, турболентни времена и вече нищо не е както преди. И никога няма да бъде както преди. И това е добрата новина.

Може да гледате NEXT TV с Роро всеки петък от 20 часа по BOX TV.