Тя е онова красиво момиче, за което искате да разберете повече. Ние я забелязахме след като вече беше приключила състезателната си кариера по художествена гимнастика, но сме сигурни, че се справя добре и зад съдийската скамейка, където може да бъде забелязана вече. Заведе ни на пристанището в родната си Варна и така се сля с пейзажа, както може само едно морско момиче. Зададохме ѝ няколко въпроса, само защото така трябва. Иначе снимките бяха достатъчни, за да разберем, че най-хубавото за нея тепърва престои.

Интервюто представя Радина Филипова.

Кой те заведе в залата по художествена гимнастика и на колко години беше тогава?

Нямах навършени 4 годинки, когато влязох в залата на клуб ЧАР-ДКС във Варна за първи път. Заведе ме майка ми, която от първия ден до момента ме подкрепя в това.

Кога разбра, че гимнастиката ще бъде за теб нещо повече от хоби?

Бях на 8, когато треньорката ми госпожа Филипа Филипова ме взе от подготвителната група, в която ме тренираше нейната прекрасна майка – Мария Чиприянова. Именно Филипа Филипова стана мой личен треньор, и втора майка и до този момент!

Имаш над 100 медала от различни състезания. Къде ги държиш?

Държа медалите и купите си на красива, осветена етажерка в апартамента ми във Варна.

Често спортистите казват, че спортът им е дал много, но им е взел нещо ценно – детство. Така ли е и при теб. Какво беше твоето детство?

Никога не съм била на мнение, че съм изпуснала нещо жизнено важно от ранните си години. Радвам се, че спортът ме е предпазил от много неща и мисля, че ми е дал повече, отколкото ми е взел.