Това винаги е било в мен. Винаги съм го искала. Много харесвам работата на Явор Гърдев. Той казва: „Ние, отиващите към театъра, всъщност се връщаме у дома”. Искам да бъда у дома.
Не мога да си „падам” по Яворов. Яворов е всичко! Той е необятен и вечен. Ние ще сме само спомен, а хората тук все още ще намират смисъла в „Две хубави очи”. Мина и Лора са двете лица на всяка жена. Едната е невинна и нежна, другата – страстна и разрушителна. Искам да изиграя и двете, но имам дълъг път да извървя до тези образи.
Нямам нищо за криене! Обичам родителите си, те са ми дали много. Да криеш фамилията си е все едно да криеш част от себе си, част от същността си. Който крие нещо, значи се срамува или има комплекси. Аз нямам.
Чувствам се емоционално свързана с появата на театър „Азарян” и клуб „Перото” в НДК. Страхотни идеи, които защитиха името на това пространство като Дворец на културата. А преди този период, съм гледала всичко – Камен Донев, Мариус Куркински, Мая Новоселска, Мариан Вълев… Толкова ярки и незабравими!
Веднага ще се обадя на баща ми да се връща на работа.
„Игра на тронове”. Убийствен саундтрак! Даже телефонът ми звъни с тази музика. Съвсем наскоро с моето момче си направихме истински маратон, всички сезони един след друг. Има само една лоша новина – свършиха бързо!
Все още съм начинаеща. Първата песен беше „Knockin on heavens door”, само три акорда!
„Хубава си, моя горо”