Майка ми ми е разказвала как е чувала това зад гърба си, вървейки по улиците. Аз се радвам, че хората около мен не повдигат този въпрос, тъй като на мен наистина не ми се струва важно кои са майка ти и баща ти. Сигурно се говори, но наистина оценявам хората, които не обсъждат това пред мен.
Винаги съм харесвала рисуването. Знаех и за Художествената академия, но когато разбрах, че съществува и Художествена гимназия, реших че искам да уча там. Това наистина е един от най- правилните избори, които съм правила досега. В началото не знаех дали ще се справя, но имах прекрасен учител и той ми даде самочувствие и кураж.
Разбрах, че мой преподавател от академията е предложил аз да направя пощенската марка, както и печат към нея.
От самото начало се притеснявах много. Досега не бях правила подобно нещо. Особено ми тежаха очакванията към мен и до последно се чудех дали ще се справя. Но се оказа много приятно и се радвам, че имах този шанс.
Избрах си ролите му в „Суматоха“, „Ромео и Жулиета и петрол“, „Лазарица“ и „Силвестър“. Първоначалната ми идея беше марката да представлява кадър от филмова лента, а вътре да са негови роли само от театъра.
Първо я видя комисията. Докато не беше напълно готова, не исках на никой друг да я показвам. Разбира се, доста пъти ме връщаха, но накрая стигнахме до това решение.
За жалост напоследък това се случва малко по- рядко, отколкото ми се иска. Обикновено обичам да готвим заедно. Мисля си даже, че вече някои неща ги готвя по-добре от нея. Интересът ми към киното е доста голям и често гледаме филми заедно.
Всъщност тя май няма много забележки към мен. Единственото, което не само на мен, но дори и на приятелите си повтаря, е да се облекат или съблекат в зависимост от това дали на нея ѝ е топло или студено, което е изключително досадно и настина някой път ме изкарва извън нерви.
Приемам комплименти малко по-трудно и даже не им обръщам много внимание, което е кофти и се боря с това. Нейните не са по-различни от тези на всяка майка. Но имам чувството, че майка ми го прави точно в моментите, в които изобщо не ми е до хвалби.
С майка ми сме страшно различни! Така както визуално си приличаме много, характерите ни са два отделни свята. Почти няма нещо, за което и двете да сме на едно мнение или пък да действаме по един и същи начин. Тя си мисли понякога, че правя нещо напук, а ние просто не мислим еднакво.
Хм, може би майка ми, защото характерът ѝ е такъв, но ми се иска да е баба ми. С нея се разбирам доста повече.