Следим я в социалните мрежи, (а и на живо) от няколко години, не само заради червените ѝ коси и смелия вкус, но и заради слабостта ни към оперните певици. Да, да, знаем, че не изглежда като такава, но оперните певици отдавна не са това, което си представяме. За добро. Ако не си падате по операта, може би сте я виждали зад пулта в Carrusel Club, където преди няколко години с Николай Въжаров и Ирина Денева стартират популярните Shame Parties. За да не си помислите, че с това енергията ѝ свършва, отбелязваме и проекта „Grace On Air“, в който заедно с пианистката Мария Каракушева правят така , че популярни поп и рок парчета да звучат като класика. В малкото си свободно време смесва дрехите си по такъв начин, че са нужни повече от пет минути, за да разбереш какво е искал да каже авторът. Заради всички изброени факти, заради успешното ѝ турне в Япония, заради това, че три от три сестри в семейството ѝ са оперни певици, заради светлото бъдеще, което ѝ предричаме, и не на последно място заради това, че позволява да я наричат Паци, тя попада в Интервюто.

Представяме ви Пламена Гиргинова.

Как в семейство на архитекти се появяват три оперни певици? Кога разбра, че си на „ти“ с пеенето?

Toва си остава загадка за всички до ден днешен – родителите ми са много щастливи от този факт, но и те не могат да си обяснят откъде им е дошло това чудо. Нямаме музиканти дори по-назад във фамилията. Просто майка ми решила да запише най-голямата ми сестра на прослушване в Детския радиохор навремето, след това и средната ми сестра, след което когато настана време и за моето кандидатстване там и вече всички очакваха появата на „най-малката сестра Гиргинова“. Цял живот, откакто се помня, съм следвала тяхната утъпкана пътека и от много малка имах вътрешното усещане, че пеенето е единственият правилен избор за мен. Знаех всички арии за сопран още на 13 и когато се прибирах от училище, първата ми работа беше да хвана някой клавир и да пея с пълно гърло заедно с уредбата арии, които се пеят на доста по-зряла възраст. Спомням си, че бях научила наизуст съдържанието на дисковете на Дарина Такова и Александрина Пендачанска и си ги пусках редовно. В музикалната академия също сме учили при един и същи преподавател – проф. Мила Дюлгерова. И там всички знаеха коя съм още преди да се появя. С две думи, много съм облагодетелствана от факта, че съм най-малката от три сестри певици, защото винаги е имало кой да ме насочва, подкрепя и да ми дава съвети – още повече, че ние сме доста различни като гласове (дори бидейки и трите сопрано) и никога не сме били конкуренция една на друга. През повечето време материалът, който сме изпълнявали, е бил съвсем различен.

С какво се разпяваш?

Стандартни упражнения за разпяване – гами, пасажи… За едно съм много благодарна на съдбата – че ме е дарила с лек, пъргав и подвижен глас, който лесно се събужда сутрин и не се нуждае от повече от десетина минути загрявка. Колегите ми знаят, че много често репетициите с оркестър, генералните репетиции преди концерт, както и записите са с много ранен начален час (около 10 сутринта) и е доста голямо предизвикателство да се пее по това време с пълна мобилизация.

Три неща, които не знаем за оперните певици?

Че са много активни в социалните медии, че много повече се притесняват да говорят пред камера, отколкото да изпеят цял концерт или спектакъл, че могат да запаметят цяла опера визуално, но да не знаят собствения си мобилен номер например.

Три мита за оперните певици, които не са истина?

Че не слушат друг стил музика, че не умеят да се забавляват извън работния процес и не пият алкохол, че задължително са хипохондрички с наднормено тегло и ходят увити с шал на 30 градуса (смее се).

Какво ти е по-приятно – да пееш или да слушаш музика?

Да пея, да слушам и да пускам музика са ми еднакво приятни, затова и се занимавам с толкова неща и участвам в толкова различни проекти, свързани с музика. Не мога да се откажа от нито един от тях, защото всеки ми носи различно удовлетворение. Обичам да слушам и изпълнявам класическа музика, но бих казала, че имам доста богата музикална култура извън операта и винаги ми е било любопитно да експериментирам със стиловете. Така възникна и проектът ни с пианистката Мария Каракушева „Grace on Air”, в който популярни поп и рок парчета звучат като класика – Мария композира аранжиментите за пиано, а аз ги изпълнявам с оперна постановка.

Какво звучи най-често в колата ти?

Наскоро продадох стария си Опел (първата ми кола), който нямаше слот за флашка и постоянно си играех да записвам дискове или се примирявах да слушам безмозъчни радиа. Сега се чувствам като преродена, вече притежавайки кола, в която мога да слушам любимата си музика – Depeche Mode, New Order, The Cure… Ню уейв и електроника като цяло. Ако можех да се върна в 80-те, тутакси бих го направила – те просто текат във вените ми. Един приятел, с чийто автомобил наскоро пътувахме към Сърбия, се шегуваше, че ако се опитаме да пуснем нещо, различно от ню уейв, колата просто ще откаже да се движи. Е, и аз така се чувствам спрямо моята.

Как реагират хората, като разберат, че си оперна певица?

Абсолютно всички са шокирани. По-скоро приятно изненадани, де. Но казвам “шокирани”, защото всички явно имат остарялата идея, че оперната певица задължително трябва да е тромава и възпълничка, за да възпроизвежда звук. Тотално сгрешена представа, която ми се иска да се изкорени от съзнанието на хората. Операта е комплексно и сетивно изкуство и в нея трябва да има естетика, също както в киното.

За какво си говорят няколко оперни певици, когато се съберат „на кафе“?

Не беше точно “на кафе”, но преди броени дни се засякохме на „светско събитие“, така да се каже,  аз, сестра ми Вера и Мила Михова, която всички добре познаваме. След няколко разменени клюки, беше неизбежно разговорът ни да кривне в посока пеене, арии, спектакли, кой какво пее в момента, на кой какъв майсторски клас или конкурс му предстои, кой какви нови техники на звукоизвличане е научил и т.н. Абсолютно професионална деформация. Всеки, който ни слушаше в този момент отстрани, щеше да се чувства като в небрано лозе и да има нужда от субтитри.

Най-трудното нещо, което ти се е налагало да изпееш и защо е било такова?

От малка винаги съм била много амбициозна на тема пеене и винаги съм искала да се докажа на самата себе си, че мога да изпреваря времето и да изпея най-технически трудните неща за моя глас. Носила съм на моята професорка такива арии, че буквално ме е връщала вкъщи с тях с думите „Това ще го пееш след минимум 10 години“. Даже си спомням, че на първата продукция на класа ни по пеене (бях на 19), бях много недоволна от „простата“ предкласична ария, която се налагаше да изпея и реших, че сама трябва да си напиша още няколко височини тук-там, за да може да блесне горният ми регистър. Сега като слушам записите, звучи доста неадекватно. Може би все пак най-голямо предизвикателство и до ден днешен си остава арията на Цербинета от „Ариадна на Наксос“ на Рихард Щраус – освен че е дълга около 20 минути, е изключително виртуозна.

Пиеш ли сурово яйце преди всеки концерт или това вече е остаряла рецепта? Ако е така, дай ни някоя нова!

Никога не съм пила сурово яйце, звучи ми потресаващо гадно. Преди концерт певецът има нужда най-вече от достатъчно сън, хубава почивка (физическа и гласова), което значи, че дори говорният глас и особено шептенето напрягат гласните струни. Никога не пия прекалено студени или прекалено топли напитки преди изява, не ям сладко и ядки, защото полепват по гърлото… Като цяло, мога да кажа какво НЕ правя преди пеене. Не се вманиачавам по тези неща излишно.

Ти, заедно с Николай Въжаров и Ирина Денева правите Shame Party вече няколко години. Верен ли е слухът, че идеята за него се е развила в едно заведение за мекици на улица „Граф Игнатиев“?

Shame Party съществува вече 4 години на софийската нощна сцена. Всъщност идеята за него се роди абсолютно на шега. Ирина и приятелят й Лари ни бяха поканили на вечеря у тях и ни предстоеше да планираме заедно поредното пътуване, вече не помня къде… Но от дума на дума стана въпрос за това как в колата на Лари винаги звучи някакъв уникален микс от песни на shuffle – oт Gipsy Kings, през Pussycat Dolls, до Abba и Al Bano & Romina Power… Наистина всичко! И започнахме да обсъждаме как всеки от нас реално има песни, които си пее само под душа и го е срам да признае пред приятелите си, че харесва. Така съвсем на шега се роди идеята да направим такова парти, уж само за най-близките си хора и да го наречем Shame Party. Още на първото такова дойдоха над 150 човека. След 1-2 издания вече големи клубове като “Карусел” харесаха концепцията и се свързаха с нас. Там специално е имало случаи, в които са минавали над 800 човека на вечер, а  отвън е имало опашка от чакащи хора, които така и не са успели да влязат…

Коя беше първата песен, която пуснахте на първото парти?

С Николай започнахме да пускаме заедно музика под псевдонимите Vajarov & Paci преди повече от 6 години, за съжаление не се славя с такава добра памет. Но поредицата, която тогава правехме във вече бившия бар “Backyard”, беше New Wave & Synthpop. Toва е и музикалният стил, който ни описва най-добре и ни е най на сърце. Aко съдя по датата на изтегляне на първата песен, фигурираща в работния лаптоп (вече сме натрупали над 10 000 парчета), то това е Тhe Cure – Let’s go to bed.

Три неща, от които наистина те е срам?

Че съм позабравила немския и не съм го упражнявала, откакто завърших немската, че често съм небрежна относно здравето си, но най-истински ме е срам, когато обиждам близки хора в момент на афект и после си припомням какво съм казала и със сигурност не го мисля…

Коя музика не можеш изобщо да разбереш?

Нашумелите регетони. Тези ритми са толкова далеч от мен, че се опитвам да ги игнорирам максимално. Дори на шейм парти, където се предполага, че Despacito е химн, ги избягвам. Случвало се е да дойде човек в 5 часа сутринта и сърдито да попита защо цяла вечер не сме го пуснали.

Тръгвала ли си си по средата на концерт (не твой, разбира се)?

Нямам подобен спомен. Последно направих обратното – влязох по средата на концерта на Крафтверк в Белград, тъй като той беше обявен с начален час 20:00 и ние типично по български в 20:00 все още бяхме в ресторант и вечеряхме с идеята, че ще има подгряване и самата група ще излезе най-рано в 21:00. Е, изпуснахме почти 4 парчета, а вътре всички бяха насядали неподвижно с 3D очилата като на театър. Толкова ме хвана яд, че сме закъснели, че си купихме билети и за концерта им в София и се заковахме в 20:00 на първа линия отпред. Страхотни два концерта!

На кого дължиш силната си фотогеничност и всъщност имаш ли изобщо „лоши“ снимки?

Това е един ужасно мил въпрос, но със сигурност имам лоши кадри в папка „изтрити“ в телефона. Всеки има. Често приятелите ми се смеят, когато правя генерални заключения от сорта на „Всяка готина снимка в Инстаграм е започнала с думите: „Я ме снимай тука ей така!” или „Ако искаш един страхотен кадър, трябва да нащракаш поне 15, за да има после избор“. Мога да напиша книга по темата (смее се). Но ако говорим сериозно, просто много обичам да ме снимат (особено приятелят ми, на когото дължа най-хубавите си снимки) и вече съм се научила как точно да позирам, за да подчертая добрите си страни.

Имаш данни на модел. Защо все пак избра кариерата на оперна певица? Или никога не си имала колебания…

Никога не съм се замисляла да бъда модел, защото такава кариера не би ми дала удовлетворение. В никакъв случай не подценявам трудността на тази професия и шансовете за развитие (радвам се и подкрепям например Михаела Бориславова, която прави страхотна кариера на модел в и извън България и изключително много й се възхищавам като жена). За себе си често се шегувам, че си моделствам достатъчно в Инстаграм. Но моят път е музиката.