Какво можеш най-добре?

Да чувствам. Това доста ми пречи в личните отношения, защото през целия си живот срещам хора, които всячески се опитват да не чувстват. Много е удобно от тяхна страна да са „неуязвими“.

Ще ти задам въпроса по друг начин. Ако ти и още 10 души попаднете на самотен остров и трябва да оцелявате, с какво ще допринесеш за това оцеляване на практика?

Ще готвя и ще пия вино. Ако намерим (смее се). Всъщност аз мога много неща. Баща ми замина за чужбина, когато бях на 5, а майка ми – когато бях в четвърти клас. Заминаха, за да работят, за да ми дадат добро бъдеще. За тях да си образован е най-важното и бяха готови да го правят дори от разстояние. И ми се иска да кажа, че децата, чиито родители не са до тях като растат, са не по-малко възпитани, мотивирани и обичани. Пък и се научих рано да готвя, да подреждам и да се организирам.

Откога пишеш?

От малка. Много ме беше срам тогава, сега още повече, защото всеки пише. Нямам никакви претенции, че пиша добре, но пиша истински. Не искам да съм издавана или да ставам писателка – сега това е ужасно клиширано. Обаче когато пускам материали в сайтовете, за които работя, ми харесва, когато хората реагират и ги четат, защото така и те чувстват. Засега е това.

Ако отворим гардероба ти, какво ще намерим в него?

Когато си получа заплатата, отделям немалка част за дрехи. Това може би беше най-скандалното нещо, което приятелят ми научи за мен, защото ме имаше за рационален човек (смее се). За мен дрехата не е „парцал“, това е бронята на една жена. Ако се облечеш стилно и се гримираш подходящо, се чувстваш добре. Та, ако беше отворила гардероба ми преди няколко години, щеше да откриеш бездната – всичко беше черно, после щеше да откриеш стадо пингвини – беше в черно и бяло, а сега ще откриеш дъга, защото има всички цветове.

Каква си сутрин в леглото?

В леглото сутрин се обажда съвестта на човека. Винаги си давам един час да си изпия кафето и да си помисля. Сутрин съм много малко момиченце. Връщам се към спомени, като някакъв бяг съм в мислите си. Засега ставам от леглото с чисти мисли. Както казва Ина Григорова: „Не превързвам рани, защото не нанасям такива.“ Докато се събуждам така, ще съм вечно млада.

Опиши ни спалнята си!

Спалнята ми е в лилаво и не издава тайните си. Каквото се случи там, си остава там.