Основните проблема са два. Първо, че красивото се приема за добро. Това, както знаем, не е задължително. Има ужасно красиви и в същото време зли хора. И второ, често се слага знак за равенство между слаби и красиви. Това също не е вярно.
Постоянно. Има хора, които харесват снимките ми, писането ми, проектите ми, но които няма да го покажат по простата причина, че очевидно имат проблем с начина, по който изглеждам и по който се приемам. Тези хора според мен не се чувстват удобно в своята кожа и затова искат и аз да се чувствам като тях в моята. Дразнят се, че аз съм добре в моята „скапана“ кожа. За тях най-вероятно е „скапана“, защото е по-разтеглива и удобна (смее се). След всичко, през което съм минала, мога да заявя, че обидите идват от много малки хора. Малки в мислите си. На такива не им пука дали си вредиш, а просто изпитват сладкото удоволствие да посочват лесно видими недостатъци в другия, за да се чувстват по-красиви, умни и успешни.
Да, пробвала съм какви ли не диети. На 23 години свалих голяма част от килограмите си, бях ужасно мотивирана, тренирах по два пъти на ден… И щях да се самоубия. Не се чувствах добре. Реших, че ще продължа да се храня, както мисля за подходящо (аз не ям месо) и да я карам по-полека.
Да, в един момент реших, че месото ми тежи и го спрях. И знаеш ли, не ми харесва, че някои хора, когато видят пълен човек, си мислят, че той започва с кока-колата, пържените картофи и целия джънк фууд от сутринта. Не е така. Аз тренирам почти всеки ден и се имам за стегната. Просто нямам мотивация да тежа 50 килограма.
Много хора харесват лицето ми. Например много мъже, които харесват чертите на лицето ми, дори споделят, че не знаят как ще се почувстват, когато ме видят гола. И после, когато това стане, остават ужасно разочаровани от собствените си негативни очаквания. Винаги може да ти хареса нещо, което не си очаквал; нещо, което не си срещал преди. Не твърдя, че пълните жени са най-красиви. Напротив, дори не разбирам това разделение на „слаби“ и „пълни“, защото хората са или „привлекателни“, или „отблъскващи“ и това е.
Така е и не е така, когато гони социално признание и престиж, но говорехме за фотосесиите ми. Та, в един момент имаше фотографи, които проявиха интерес към мен и пожелаха да ме снимат. И мъже, и жени. После се търсеше модел от един бутик с колекции дрехи за по-пълни жени. Аз изпратих една моя сесия, на която съм по корсет, но все пак е чудесна и те веднага ми се обадиха. От една година работим с тях и правим различни фотосесии.
Ще трябва да помисля какво ще правя с кожата ми (смее се). Да, мислила съм. Вероятно ще имам още повече навлеци в живота си и ще бъда уверена извън рамките на приятното. По много грозен начин. Границата е тънка. Жените, които цял живот са били с идеалните мерки, много често са пример за това как изкусно да водиш някой за носа. Те търсят нослето на хората, хващат ги за него и ги водят, където си поискат. Страхувам се от такива гледки.