После обаче се връщате, въпреки че и там имате работа, бизнес, живот. Съжалявате ли за нещо – за заминаването, за връщането?

К: Аз за нищо не съжалявам, защото стигнах до извода, че и да съжалявам за нещо, не мога да го променя. Само се учим от грешките си.

В: Аз не можах и да стигна до САЩ, защото имах сто черни печата. Отидох в Германия. И съжалявам, че всички ние в даден момент решихме, че трябва да се махнем, да отидем някъде. Махнахме се оттук и опразнихме място за много лош материал. За това съжалявам. Не, защото отидохме да се пробваме.

М: Както каза един приятел, ние бяхме „културни емигранти“. Нито сме избягали, защото сме дължали пари, нищо не ни е притеснявало, били сме млади.

В: Върнах се след едногодишен престой в Германия и се ужасих като видях какво е. Всичко беше променено коренно – и от гледна точка на музиканти и на хора, които движат културата. Във времето оттогава имаше няколко такива периода.

Сега по-добре ли е положението?

В: Да, по естествен път като че ли се поизчистиха нещата.

Приятно ли ви е сега да се събирате и да свирите заедно?

К: Да.

М: Дори не си говорим, докато репетираме. Разбираме се без думи.

К: Ние никога не сме имали проблем при писането на песни или кой какво ще даде в правенето на музика. Ставало е лесно. Винаги. Като имаш вяра в другите става по-добре.

Какви хора идват на концертите на „Нова генерация“? В последните години направихте няколко.

М: Три поколения идват.

В: Важното е да има 20-годишни. Ако те са там, младите хора, значи сме си свършили работата.

Повече за концерта на 19 февруари може да разберете ТУК, а билети може да закупите и онлайн.