Първата изява пред публика къде беше?

В: В едно читалище в „Слатина“.

А как разбраха за вас?

К: Ние преди това имахме „Парадокс“, „Кале”… Бяха ни слушали. Те музикантите са едни, ние с Васил и Мишо сме от първите.

В: Пък и тогава, когато имаше концерт, всички отиваха.

К: Проблем с „Нова генерация“ имахме само в провинцията. Там не можеха да ни възприемат, но в София беше супер.

В: Свирехме в няколко читалища. В „Дианабад“ дойдоха едни да ни бият, спомняте ли си?

Михаил Пешев: Да, и хвърляха камъни по нас…

Някакви ваши идейни врагове ли?

В: Махленци някакви. Ние, тези хора, които си ходехме в центъра, си се знаехме и когато отидеш в някоя по-крайна махала, по-западните квартали или „Червена звезда“ в случая, там си имаше местни селяни и си беше страшно. В провинцията – също.

К: Особено след концерт – в бар, в ресторант, могат и да те пребият.

Кои бяха най-добрите времена на Нова генерация?

К: Изобщо нямахме хубави времена.

В: А и след това, след като заминахме, след нас не са имали, доколкото зная.

Сериозно ли мислите така? „Нова генерация“ – легендарна група без „добри времена“?

В: Може би точно затова, както всичко в България. Пък и тя стана легенда в последствие. Хората много неща в изкуството ги оценяват след време.

Е, и тогава беше култова група. Една от най-култовите.

К: Не се слушаше. Ние тогава с Мишо отидохме в Монреал, през 90-та година. Групата е съществувала още година и половина след нас, докато Митко е бил жив. И това е било.

В: И тогава не са били добри времената.

К: За „Нова генерация“ никога не е имало добро време. Наистина.

В: Ходеха по разни лайфове, въпреки всичко, по села и паланки.