Направо настръхвам. Ти вярваш ли в такива неща – клетви, майчини думи?

Има много примери на вградени, орисани и прокълнати невести в нашата митология. Всеки мит е провокиран от реално съществуващо явление. За да си лягаме навреме, баба ми ни плашеше като бяхме малки със сестра ми с едни ‘’плътеници’’, които излизали нощем и си ги представях като платно (плътеници – платно) и как минават под вратата…

Защо в народните ни песни винаги се въртят някакви клетви? Може би едно време хората не са имали друг начин да си обяснят лошите неща, които им се случват?

Някога хората са вярвали само в природата и външните сили и са били зависими, и са се страхували от тях. Вероятно това е породило разнообразието в тези митове и легенди. Митът е там, където се срещат непознатото, страхът и въображението, за да бъде обяснен света. Тогава са се събирали по седенки и са си разказвали случки, като това е бил най-важният момент в умението на някой да доукраси някоя история или да я видоизмени. Колкото по-силна и страшна е историята, толкова по-интересно е. Това е фолклорът.