Изобщо не беше трудно да избера първото момче за тази рубрика. Трябваше ми някой талантлив, симпатичен, нестандартен в това, което прави, хубавец. А да си балетист в България дори не е просто нестандартно. То е почти непонятно. Да се пребориш с предразсъдъците на една изявено мачовска среда, за да правиш това, в което си добър, си е истинско геройство. Той обаче не се има за герой. Изобщо, той е от тези хора, при които всичко се случва с лекота. А лекота определено му е нужна. За да лети нависоко като първи солист на Националния ни балет. Когато не лети на сцената, лети с мотора си, а преди няколко дни летя и до Ню Йорк. Всъщност, ако видите красив младеж с черен перчем и черно кожено яке,  да прелита около вас, тичайте за билет в Операта, за да го видите и по клин.  

Интервюто представя Никола Хаджитанев. 

Знаеш, да си избереш балета вместо футбола, не е много типично по нашите географски ширини. Как се случи при теб?

Аз всъщност бях много влюбен и във футбола, играех доста добре на едно квартално ниво. Но не бях много ученолюбив. И като станах на 10, братовчедка ми, която вече беше в музикалното училище, предложи на майка ми, да ме запише там, защото се наблягаше повече на физическите усилия, а не на ученето. И майка много радушно прие идеята. Семейството ми винаги е било свързано с изкуството – единият ми дядо е бил в хора на операта, другият – в хора на националното радио, леля ми се пенсионира като цигуларка в операта, баща ми е художник. И така всички приеха идеята  добре, за разлика от мен. На 10 години да си момче и да се запишеш на балет…знаеш как е…доста коментари отнесох в квартала.

Какво си спомняш от първото ти влизане в залата?

Доста смущаващо беше. Имаше подготвителни уроци две седмици преди изпита. Аз до тогава не се бях занимавал с балет, с никакви танци не се бях занимавал. За да те приемат, трябваше да минеш през няколко етапа – първо те преглежда доктор за изкривявания, стойки, после проверяват твоята музикалност и последно – гъвкавостта ти. Тогава аз бях пухкав и доста мекичък и нямах проблеми с тези неща. Класирах се на второ място. Но си спомням, като влезнах в залата, на тези подготвителни курсове, беше пълно с момичета. Около 100 момичета. Веднага излязох и казах, че няма да ходя повече. Майка ми обаче ме помоли доста настоятелно, върнах се, за да видя още веднъж какво се случва и забелязах моя най-добър приятел и до днес – Румен. Седеше отстрани, свит и притеснен. И двамата, като се погледнахме, разбрахме, че като сме заедно, ще ни е по-лесно. После се оказа, че в класа имаше 11 момчета, което беше наистина голяма бройка. Един от последните силни мъжки класове. Сега мисля, че за цялото училище са 5-6 момчета.

Всъщност, не е ли това най-хубавото да си мъж в балета – че е пълно с момичета? Хубави момичета?

И досега това ми е приятно.

Как или кой реши, че това няма да бъде само твое хоби, а твоя професия?

Момчетата по-късно разбират, че искат балетът да им е професия, за разлика от момичетата. Доста години минаха в чудене. Но беше еднолично решение, взех го, след като започнах да усещам, че се развивам и по-осъзнато започнах да обръщам внимание на това, с което се занимавам. А иначе – час сега се чувствам професионалист.  Чак  сега мога да го кажа. Чувствам се сигурен на сцената и ми е приятно.

Три мита за балетистите, които нямат нищо общо с истината?

Това със женствеността не зная дали изобщо да коментирам. Не е задължително да си хомосексуалист, за да бъдеш балетист. Дори да има някой такъв в балетните среди, те са по-мъжки момчета от много други мачовци. Балетът освен на дисциплина, учи и на отношение към жените. Разбира се, че има хомосексуалисти в балета. Но ако става дума за нашата Опера – в момента това е абсолютен мит.

Лишенията в детството? Имах прекрасно истинско детство, с непрекалено амбициозни родители, заобиколен бях от прекрасни хора и до ден днешен е така. Класът ни беше страхотен, постоянно си гостувахме, правехме партита…не сме се лишавали от нищо.

Диетите? Понякога се ограничавам, но няма такова нещо като супер строга диета. Работя ли в залата, ям като спортист, защото изразходвам много. Усещам, когато килата станат повече, защото започват да ми тежат. Но пък, като отслабнеш много, нямаш сила и не изглеждаш и добре. Всеки намира своята златна среда с килограмите. Най-важното е да изглеждаш добре и да си красив на сцената.

Какво момчетата в балета правят с много по-голяма лекота от момичетата?

Техническите неща – скокове, например. Но като гледам как се развива балетът и това е доста относително. Вече има жени, които скачат повече от 80% от мъжете.

За мен балетът е някъде по средата между изкуството и спорта. Ти къде по-скоро би го поставил?

Наистина е физически много силово изкуство, но за мен е изкуство. Защото без емоцията, балетът не съществува. Моят репетитор Ясен Вълчанов  постоянно ми повтаря да правя всичко от душа, защото на сцената балетистите разказват история, не са само набор от движения. Понякога съм си мислел, че технически съм бил много зле, а по аплаузите усещам, че хората ме е харесала. Явно не са забелязали, явно ги вълнува повече емоцията. Изкуство е, за да се нарече балет, трябва да има емоция и да гориш на сцената всеки път. Всичко друго е халтура.

Аз май не познавам много мъже балетисти…

Почти всички избягаха навън и като завърших имаше голяма дупка и липса на млади кадри в Операта. Цяло едно поколение липсваше. И ние с Румен и Емил, като завършихме, за нас веднага се намери място в трупата на Операта. Постъпих 2006 година и веднага започнах да танцувам с най-големите прими. Влизаш в залата, гледал си ги преди една година на сцена, и сега трябва да им партнираш. Трепериш как ще се представиш, да не изпуснеш някоя…За щастие, това досега не ми се е случвало.

Не е ли по-лесно да си мъж в тази професия, конкуренцията най-вероятно е много по-малка?

В България има едно отношение към балета – знаеш – ако си момиченце и искаш да станеш балерина, е ок. Но ако си момче и искаш да се занимаваш с балет – не е съвсем ок. Но в последните години конкуренцията в нашите среди, говоря ти в световен мащаб, е жестока. На конкурсите, на които съм бил, е 50 на 50 – момчета и момичета.

Къде се раждат най-добрите балетисти? Или може би – къде е най-добрата школа за балетисти?

За мен американците нямат школа. Аз съм по-европейски настроен. В Америка школата е направена от руснаци и американците си мислят, че имат школа. Нямат. Руската школа е много добра, наистина. Аз, например обичам да гледам и френски балет – интересни са ми чисто движенчески, кубинската школа – там мъжете физически са на топ ниво, невероятни са, и са навсякъде по света. Балетът е всеотдайност, а в Куба не излизат от залата още от деца. Така е и в Русия. Едно време по-талантливите деца тук са ги пращали в Петербург да учат балет. Сега обаче това изисква най-малкото някаква ипотека, кредити и пак нищо никой не ти гарантира. Напоследък по конкурси срещам корейци, китайци – перфектни чисто технически, печелят медали, гледаш 15-годишно момче – завършен балетист, страхотен. Робот, машина, по 7-8 часа на ден примерно е в залата. Но те визуално и емоционално трудно могат да постигнат съвършенство. Прекалено дребни са, а и с емоцията не се справят.

Какво си упражнявал стотици, хиляди пъти, за да стане съвършено?

В началото, като постъпих в Операта, гледах един наш премиер солист как по половин час си гледа ръката на огледалото насам ли да е, натам ли да е, а аз през това време правех по 20 скока. Сега обаче се хващам , че и аз го правя. Много по-прецизен съм. Разбрах, че една ръка дали ще е надолу или нагоре, е от голямо значение.

Виждали сме краката на момичетата в балета – наистина „палците“ нямат милост. Същото ли е при балетистите?

На мен са ми много изкривени още от училище. Ние, мъжете,  сме с туфли, не с „палци“. Самите туфли не са неудобни , но знаеш – обърнати пети, позиции – и те си се наместват краката по свой си начин. Дали е честно, че ние сме с туфли, а момичетата с палци? Честно е, ние пък правим други неща. Подръжки, например (смее се). И като гледах . Те още от училище свикват с тези неща. Аз, например, не че е за хвалба, съм играл с разкъсани влакна. В един момент спираш да обръщаш внимание на болката, свикваш с нея.

А най-често срещаните травми?

Предимно късане на връзки, менискуси, ахилеси, с колената страдаме…износват се нещата с времето.

Кой е най-добрият балетист на всички времена според теб?

От съвременните не зная кого да ти посоча, пък и да кажа някой, ти може би няма да го знаеш. Затова ще ти кажа, че емоционално Михаил Баришников е най-близо до това, което харесвам. Кеф ми е да го гледам. Улавям емоцията му, прави всичко с такава лекота. И е доказателство, че балетът все пак не е гимнастика, а изкуство.

Какво има в сака ти за тренировки?

Задължително бандаж, туфли, трико, анцуг, тениска, дезодорант.

Колко по-лека от теб трябва да е партньорката ти на сцената, за да можеш спокойно да я вдигаш във въздуха?

Може смешно да звучи, но и тук всичко е до сила и до техника. Виждал съм перфектни танцьори, които не могат да закрепят партньорката си, като я вдигнат. Иначе може би 12-15 килограма е перфектната разлика, макар че често е повече.

Често ли „двойките“ на сцената в балета стават такива и в живота?

Има много такива случаи. Моят засега не е подобен. Но няма как, нормално е, хората изкарват много време заедно, това е един много тесен кръг. Ние сме едно голямо семейство. Минаваме заедно през добри и лоши моменти.

Можеш ли да познаеш, че едно момиче е балерина само по стойката? Ако да, защо? С какво се различават балерините?

О, да. Изправена стойка, краката винаги са, както се шегуваме, на 2 без 10, елегантни и женствени са балерините. Веднага се познава и бих препоръчал на всяко момиченце да мине през балета и то не задължително с цел да го превърне в професия. Балетът не вреди.

Имаш син на 3 години. Би ли го записал на балет?

Бих го записал, защото е изключително енергичен. Сега в градината играят хора, латино танци…но и на балет бих го записал.

Къде най-често можем да те срещнем?

Един мой приятел държи кафето в НАТФИЗ и там понякога се събираме. Пред време ходех на билярд и на боулинг, сега вече не го правя.

Има ли „забранени“ спортове за балетистите?

Със сигурност няма никога да карам ски, а единственият път, когато се качих на кънки на лед и се пребих зловещо. Иначе карам мотор от три години. Може и да е клише, но ми е истинска страст, има дни, в които просто се качвам и тръгвам нанякъде.

Сигурно не е трудно да си намериш работа извън България. Какво още правиш тук?

Тук много добре ми се развиха нещата. В момента съм на добро световно ниво. Така се чувствам. Ако бях заминал по-рано, нито щях да съм премиер солист в момента, нито някой щеше да ми отделя толкова внимание, за да работи с мен, и нямаше да съм това, което съм.  В началото заплатата ми беше 75 евро на месец, а аз танцувах главните роли. И оттам минах. И сега не смятам, че заплатата е тази, която трябва да взима един премиер солист. Но това е проблем на цялата ни държава. Миналата седмица се върнах от гала концерт в Донецк. Там е военно положение, униформени с калашници обикалят по улиците, всичко е затворено… Но и двата спектакъла бяха препълнени, страхотна публика, уважително отношение, високи хонорари…А тук какво имаме – 10 мола. Но пък да се лиша от приятели и семейство, не е моето разбиране. Този влак го изпуснах, пък и не е моят май. Не съжалявам.

Програма на Никола, както и на Националната Опера и Балет, може да проверите ТУК.