Попадали ли сте на книгата на Барак Обама „За вас е песента ми. Писмо до моите дъщери“? Красива книга, детска. С илюстрации и малко текст. И една единствена цел – да разкаже на американските деца фактите, които да ги накарат да се гордеят, че са американци.  

А попадали ли сте на проекта на Николай Тонков – LIKE. BULGARIA? Накратко – целта е горе-долу същата, а резултатът не само е по-добър, но е и по-авторски. И затова му вярваме. Затова се смеем, просълзяваме и умиляваме, като го разглеждаме. И затова ни се иска така да изглежда България пред света. 

Оттам тръгнал и Николай. От любов към страната си и от желание да покаже, че и ние сме дали нещо на света. Пък било то и мартеницата. Иначе, като бил ученик, той разказал един виц с главен герой на име Бен, и всички започнали да го наричат така. Оттогава е минало много време и той е извървял дълъг път. Завършил визуална комуникация в Берлин, там се родила дъщеря му, там направил и свое дизайнерско студио, там и живее. Все неща, за които много може да се говори. Преди две години обаче, Николай стартира проекта LIKE. BULGARIA. И оттогава всички вече го наричат „Бен, който прави LIKE. BULGARIA“ .

Николай Тонков – Бен в Интервюто. 

Всичко започна пред две години, точно след като в Европа се появи този силен публичен негативизъм срещу нас, българите. Това съвпадна и с онова лого на България, нали се сещаш? До този момент аз така или иначе си мислех, че в Берлин за 25 години не съм виждал ние да се рекламираме по адекватен начин. И като видях и това лого, и ми стана ясно, че всичко бие на куцо. То дори не е лого то, е някакъв клип арт, илюстрация. Всъщност дори няма да го коментирам, защото не е професионално.

И една сутрин просто ми хрумна. Седнах и го направих. Само логото. Само Bulgaria. И го пуснах на шега във Фейсбук. И започнаха адски много хора да го „лайкват“. Тогава разбрах, че в него има нещо.

Този LIKE се появи по-късно. След първия опит всеки ден започнах да поствам по нещо. И така, малко по малко все повече хора започнаха да го „лайкват“. И стана естествено. LIKE. BULGARIA.

Шансът ни тогава беше единствено в социалните мрежи. Затова и името си пасна, имахме концептуална връзка, която се защити сама някак си.

Оттогава до днес, всекидневно всякакви хора продължават да ни пишат. Такива, които имат идеи за визии, чужденци, които са идвали в България и много им е харесало, и българи, които живеят в чужбина, и пишат ей така, от носталгични чувства.

Ако съм честен, и до ден днешен не зная точно на какво се дължи успехът на този проект, защо хората толкова го харесват. Мисля си само, че той е нещо като отдушник, нещо, от което българите са имали нужда до този момент. Нещо, което им показва, че и ние можем да се похвалим с някои неща.