Наташа Рич – кое е това момиче ?

За смелостта да откриеш себе си, за риска да го споделиш с другите, за истинските "различни". Едно момиче, родено в тяло на момче. Напук на природата или в синхрон с нея.

2 юли ‘15
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Личен архив
LoadingЗапази за по-късно 6'

Наташа Рич – кое е това момиче ?

2 юли ‘15
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Личен архив


На висок ток Наташа е около 2 метра. На пръв поглед трудно можеш да си помислиш, че е нещо друго, а не убийствено дългокрака блондинка с кариера в модния бизнес. По-женствена от много жени, които познавам. Когато я срещнах за първи път, бях вече запозната с историята ѝ. Роден в малко градче в България. Като момче. Започва да облича дрехите на майка си още като дете. Минава през много трудни години и тежки мисли, докато един ден, една вечер решава да излезе така, както се чувства най-добре – в женска рокля. Оттогава не се е връщал назад. Оттогава е Наташа и мечтае за голямата любов и щастлив семеен живот. Като всички момичета.

 

Днес Наташа Рич е в Интервюто.

Кога и как разбра, че си момиче в момчешка опаковка?

Още от ранна детска възраст усещах, че бях различно дете, вълнувах се повече от света на жените и исках да бъда момиче.

Кога истински го осъзна?

Когато бях на 20 бях вече наясно коя съм аз и коя искам да бъда. Не можех да продължавам живота си заключена в чуждо тяло. Тогава и започна истинската промяна.

На кого първо сподели?

Преди всичко заявих пред себе си коя съм. След това близки, семейство, приятели…

От какво най-много те беше страх?

Никога не ме е било страх  от това коя съм, искала съм го толкова силно, независимо усилията и страховете.

Колко време ти трябваше да се превърнеш в това, което си сега?

Този процес трае цял живот, но след няколко години хормонална терапия и редица процедури, придобих визията, която съм желала. Е, винаги има към какво да се стремим още.

Как избра женското си име?

Исках да има характер в него и да е нещо по-различно, името само си дойде .

Как се обръща към теб майка ти?

„Наташа“

Гърдите ти наистина ли са си твоите? Много момичета биха ти завидели. Как се постига това?

Да, естествени са, засега (смее се). В тялото ми, още преди хормоналната терапия, съм имала повече женски хормони, така че с помощта на медикаменти за няколко години се развиха и придобиха красива и естествена женска форма.

Коя всъщност е най-женствената част от тялото ти?

Талията.

А най-красивата?

Усмивката ми. 

Защо още не си посегнала към скалпела?

За момента се харесвам такава каквато съм и се чувствам перфектно в кожата си. След време бих променила и подобрила някои неща.

Коя част от тялото ти е най-предателска (по какво най-често разбират, че не си момиче)?

Аз съм се приела такава каквато съм, постигнала съм баланса отвън и вътре. А когато човек се чувства така, и другите го приемат по този начин. Достатъчно феминизирана съм, за да ме издаде някоя част от мен.

А какво най-трудно се прикрива?

Най-трудно се прикрива липсата на самоувереност и душевна хармония.

Първите реакции на току що научили, че срещу тях не стои точно момиче са …?

Мислят си, че това е някаква шега и не вярват. Като цяло стават доста любопитни (смее се).

Има ли хора, които не знаят „тайната ти“? Които те приемат като 100-процентова

 жена?

Аз винаги съм искрена в отношенията ми с хората, така че, ако са истински с мен, ще ме приемат на 100%.

Понякога изпитваш ли носталгия към момчето в теб?

Аз на практика не съм се усещала по този начин, така че в никакъв случай не изпитвам носталгия към нещо, от което съм избягала.

Колко време ти отнема, за да изглеждаш така, както те виждаме?

С грима и прическата се справям за по-малко от час, повече време ми отнема избора на облекло (смее се).

Какво не ти достига, за да бъдеш „истинска жена“?

Аз съм истинска, от кръв и плът, не съм кукла. Както казах, важна е вътрешната хармония, аз се чувствам повече от всякога истинска жена.

Как реагират в паспортното, когато под твоята снимка трябва да изпишат мъжко име?

За съжаление в България нещата по този казус са малко деликатни.Когато трябва да се легитимирам в институция, всички са изумени и казват: „Госпожице, има някаква грешка тук”. Но скоро, надявам се, да имам вече адекватни документи.

А при пътуване, на летището?

На никого не му прави впечатление.

Кой номер обувки носиш и изобщо как си намираш обувки на висок ток?

Като се има предвид, че съм висока , Господ ме е пощадил откъм размера на ходилата. Нося 40-41 номер и си намирам навсякъде  обувки.

С какво се занимаваш сега?

Работя в студио за красота, а когато съм вдъхновена, рисувам картини и правя изложби.

Кога си била най-щастлива?

Сега съм най-щастлива и се радвам на живота.

Трудно ли е да си жена?

Не е лесно да си жена, защото жените имат повече отговорности според мен и именно те са по-силният пол днес. Особено в България не е лесно да си работеща жена, майка, съпруга. Животът стана много сложен.Но да си жена според мен е дар и призвание!

Ако трябва да обясниш на сляп човек как изглеждаш, какво ще му кажеш?

Ще си поговоря с него, за да ме усети като душевност, за мен това е по-важно. Тя е огледалото на външността. А слепите хора имат силна

интуиция и другите им сетива работят по-добре от нашите, така че той сам ще си представи как изглеждам.

За какво мечтаеш?

Мечтая да създам семейство някой ден , с достоен човек до мен, естествено.

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
Обикновени деца с необикновен слух
Вкъщи
"Не чувам
но съм тук и имам какво да кажа"
Фотография
Литература
Мисия Маверик
Писмата на Рая
Кулинария
Театър
Видео
Спорт
Музика
Интервю
Актуално
Въпросите
Закуската
Backstage
Кое е това момиче?
Момчето, което…
#untaggable
10 неща, които мразя…
Кино