За смелостта да откриеш себе си, за риска да го споделиш с другите, за истинските "различни". Едно момиче, родено в тяло на момче. Напук на природата или в синхрон с нея.
На висок ток Наташа е около 2 метра. На пръв поглед трудно можеш да си помислиш, че е нещо друго, а не убийствено дългокрака блондинка с кариера в модния бизнес. По-женствена от много жени, които познавам. Когато я срещнах за първи път, бях вече запозната с историята ѝ. Роден в малко градче в България. Като момче. Започва да облича дрехите на майка си още като дете. Минава през много трудни години и тежки мисли, докато един ден, една вечер решава да излезе така, както се чувства най-добре – в женска рокля. Оттогава не се е връщал назад. Оттогава е Наташа и мечтае за голямата любов и щастлив семеен живот. Като всички момичета.
Днес Наташа Рич е в Интервюто.
Още от ранна детска възраст усещах, че бях различно дете, вълнувах се повече от света на жените и исках да бъда момиче.
Когато бях на 20 бях вече наясно коя съм аз и коя искам да бъда. Не можех да продължавам живота си заключена в чуждо тяло. Тогава и започна истинската промяна.
Преди всичко заявих пред себе си коя съм. След това близки, семейство, приятели…
Никога не ме е било страх от това коя съм, искала съм го толкова силно, независимо усилията и страховете.
Този процес трае цял живот, но след няколко години хормонална терапия и редица процедури, придобих визията, която съм желала. Е, винаги има към какво да се стремим още.
Исках да има характер в него и да е нещо по-различно, името само си дойде .
„Наташа“
Да, естествени са, засега (смее се). В тялото ми, още преди хормоналната терапия, съм имала повече женски хормони, така че с помощта на медикаменти за няколко години се развиха и придобиха красива и естествена женска форма.
Талията.
Усмивката ми.
За момента се харесвам такава каквато съм и се чувствам перфектно в кожата си. След време бих променила и подобрила някои неща.
Аз съм се приела такава каквато съм, постигнала съм баланса отвън и вътре. А когато човек се чувства така, и другите го приемат по този начин. Достатъчно феминизирана съм, за да ме издаде някоя част от мен.
Най-трудно се прикрива липсата на самоувереност и душевна хармония.
Мислят си, че това е някаква шега и не вярват. Като цяло стават доста любопитни (смее се).
Аз винаги съм искрена в отношенията ми с хората, така че, ако са истински с мен, ще ме приемат на 100%.
Аз на практика не съм се усещала по този начин, така че в никакъв случай не изпитвам носталгия към нещо, от което съм избягала.
С грима и прическата се справям за по-малко от час, повече време ми отнема избора на облекло (смее се).
Аз съм истинска, от кръв и плът, не съм кукла. Както казах, важна е вътрешната хармония, аз се чувствам повече от всякога истинска жена.
За съжаление в България нещата по този казус са малко деликатни.Когато трябва да се легитимирам в институция, всички са изумени и казват: „Госпожице, има някаква грешка тук”. Но скоро, надявам се, да имам вече адекватни документи.
На никого не му прави впечатление.
Като се има предвид, че съм висока , Господ ме е пощадил откъм размера на ходилата. Нося 40-41 номер и си намирам навсякъде обувки.
Работя в студио за красота, а когато съм вдъхновена, рисувам картини и правя изложби.
Сега съм най-щастлива и се радвам на живота.
Не е лесно да си жена, защото жените имат повече отговорности според мен и именно те са по-силният пол днес. Особено в България не е лесно да си работеща жена, майка, съпруга. Животът стана много сложен.Но да си жена според мен е дар и призвание!
Ще си поговоря с него, за да ме усети като душевност, за мен това е по-важно. Тя е огледалото на външността. А слепите хора имат силна
интуиция и другите им сетива работят по-добре от нашите, така че той сам ще си представи как изглеждам.
Мечтая да създам семейство някой ден , с достоен човек до мен, естествено.