Той самият има ли дете аутист?

Не, няма в семейството си човек с такава диагноза.

Той е аниматор, нали така?

Да, колумбиец, който живее в Лондон. Когато говорих с него, той каза, че цялата информация във филмчето е подготвена от специалисти, той е направил само анимацията. И точно по времето, когато видях това филмче на английски, една майка ми писа и ми каза: „Моите деца нямат аутизъм, но искам да им обясня“. И това беше другата причина да го преведем  – защото родителите искат да разкажат, да обяснят на децата си, но не знаят как. И реших да направим това филмче на български. Попитах авторът, той веднага се съгласи, прати всичко и нещата се случиха за нула време. Преводът направих аз, Ади от Италия направи една бърза редакция, Гери Турийска направи дублажа (без дори да се познаваме) и го пуснахме. И реакцията беше страхотна. Гледа се страшно много, нямаше нито един негативен коментар, хората го приеха много добре. Много съм щастлива!

“Аутизъм” обида ли е? Защото според Фейсбук е така – те ме цензурираха преди месец и трябваше да заменя думата “аутизъм” с нещо друго.

Не, не е обида, разбира се. Макар че в последната година се е появило в сленга на тийнейджърите като обидна дума. Дори имах спор наскоро с един господин в Туитър, който беше написал: „Само хора, които не се занимават с намирането на персонал в България, може да са учудени от това колко аутисти има.“ Може би сленгът в момента е, че „аутист“ е бавен, тъп човек. И използвано по този начин е много обидно. Но Фейсбук да рестриктва теми по въпроса е много глупаво, защото това означава, че не можеш да говориш по този въпрос.

Колко често се срещаш с хора, които пред теб се притесняват да изричат „аутизъм”?

Няма такива хора около мен. Имам близка приятелка, чието дете скоро беше диагностицирано с аутизъм и преди няколко дни пусна пост: „Моля ви, оставете ме на мира!” В смисъл “Разбирам, че искате да покажете съпричастност, но не ми помагате!”. Защото тяхното семейство е в този момент, в който точно осъзнават какво се случва. И всички тези хора точно тогава не им помагат по никакъв начин. Разбирам я. Този период ще мине. Последната година и половина хората, с които се срещам, не ме питат изобщо: „Какво става с аутизма на Борис?“. Не се набляга на това състояние, просто животът тръгна в някакво нормално русло. Ако имам нужда от това. Имам достатъчно приятели, с които ще седна, ще изпием три ракии, ще си кажем колко е трудно и това е. Хубаво е, когато околните приемат това състояние за нормално. Ти така или иначе постоянно си в едни падове и пикове, и когато има нещо да те уравновеси, това е много добре. Този баланс, тази подкрепа е полезна.

Ако трябва накратко да обясниш какво е аутизъм, как ще го направиш? Без да ползваш медицински термини.

Състояние, което пречи на човека правилно да интерпретира това, което се случва около него; правилно да разчете обстановката около него – мястото, на което се намира, начинът, по който хората му говорят, ако щеш дори светлината и звуците. Те са нормални човешки същества – имат си тяхната радост, тъга, обичат сладкото понякога… Просто имат нужда от превод. Ако останалите имат нужда да научат детето си да не краде, да не лъже, да не убива, то ние трябва да научим детето аутист на всички дребни неща, които за останалите са даденост. Да знаят например, че когато човек се усмихва, това е нещо добро.