Всички днешни деца са така.

Но той е много лъчезарен, гушка се, обича масажчета по гръбчето, заиграва се, проявява чувство за хумор, което е страхотно за него. Хумор, сарказъм, ирония – тези нюанси по принцип те не ги улавят.

Значи тези две години само за вас са били спрели, за него не.

Така е. Но се иска много търпение. Някои хора просто нямат такова и това е нормално. Нали знаеш, дефиницията за лудост е да правиш едно и също нещо и да очакваш различен резултат. При тях не е така. При тях правиш едно и също нещо сто пъти и на сто и първия то проработва. Но трябва да имаш това търпение за стоте пъти. На дете, което няма никакви дефицити, като му кажеш три пъти: „Не слагай чашата на ръба на масата, че ще падне!”, то разбира в повечето случаи. Тук трябва да го кажеш сто и един път, докато се запечата някъде този модел. Затова има хора, които не издържат и решават, че при тях не работи.

Как се обяснява това на деца?

Когато Борис присъства, е много лесно. Децата не съдят. Вариантите са два – или се опитват да го въвлекат в игра, той не им отговаря и те започват да го игнорират, или пък им става интересен, защото е различен и се опитват да го „разръчкат“, за да разберат какъв е проблемът. Опитваш се да обясниш, че въпреки че е различен, това нито е страшно, нито е сложно. Те задават въпроси, които не си си задавал: „Той не говори, защото не иска или защото не може?” И ти дори не знаеш отговора, защото точно този въпрос аз не си го бях задавала. Точно затова реших да се занимая с това филмче, защото за пет минути обяснява всичко. Сложна материя, обяснена адски просто. Когато се свързах с Алекс Амелинес (режисьор и сценарист на видеото), той ми каза, че е правил много консултации със специалисти, с хора, които се занимават с това.