А коя музика харесваш?

Спокойната и красива музика, в която има силно изразена емоция, такава, която да ме докосне и развълнува. Да ми гали ухото. Затова обичам силно да слушам музика, защото тогава чувам дори дъха на певеца.

Как виждаш българската музика след 5 години?

Тя се възражда по някакъв начин, не по най-красивия начин. Но си преболедува болестите, мина си през тях.

Има неща, които са добри, и връщат музиката отново там, където на мен ми се иска да е – в сферата на мелодичната, и на красивата музика. Там  където можеш да чуеш един красив текст и да си кажеш „Егати, животът не е лошо нещо.“

Значи има надежда?

По едно време много се бях отчаял и на един музикант му казвам „Абе, какво става с музиката, тя се погубва!“ и той ми отговори „Ти луд ли си? Винаги ще има музика, не се притеснявай.“ И то си е така, тя си минава през различни етапи, както и самото общество, но винаги се връща към своята основна задача – да дава емоция на хората.