Можеш ли да живееш в тишина?
Не, слушам музика постоянно. Търся музика. Децата много ми помагат. Дъщеря ми, например, е невероятен откривател на готина музика и има приятели, с които споделят много интересни неща. И ми ги дават и на мен, да не забравям, че музиката се движи, че готината музика съществува.
Калоян се роди точно, като правехме най-голямото си турне с Дони – 95 та години, Мария беше на 5 тогава. Даже имаме снимки с Дони от Майчин дом, където аз държа детето като майката, а Дони е до мен като бащата. На стената, където се снимат всички семейства. (смее се)
Сигурно имат. Правят се, че нямат, но то си е вътре. Не може постоянно да ти се натяква „Ти на Момчил ли си?“. Това присъства в живота им. Мисля, че не е добре за тях, но няма какво да направя. Мога само да опитам да обърна нещата, да съм колкото се може „по-не такъв“, за да може те да се успокоят в тази среда.
Ще съм много горд тогава.
С Ирина Флорин правим няколко неща. Преди много години се запознахме с нея. И един ден, тя точно беше пуснала „Цвят лилав“, и аз усетих, че можем да направим с нея неща, че мога да ѝ дам песни, да направим по-интелигентен поп. Предложих ѝ да опитаме и тя се съгласи. И оттогава много ни върви заедно.
Да има – джазът. Не мога да си обясня как се появява. Аз съм толкова далече от джаза, колкото може би никой друг и много се старая да разбера къде е емоцията там, къде е чувството. Страшно странно ми е. Веднъж бях да една наша джаз група на концерт. И си казвам „Трябва да я разбера сега тази музика, тя си е музика като музика“. И почнах да слушам само пианиста и разбрах точно какво прави, защо го прави,после – само барабаниста, и така всички музиканти един по един. И като свърши тази обиколка, и ме заболя страшно главата. Не съм за тази музика, ценя я, но не я усещам, не я разбирам.