Момчил Колев – винаги ще има музика

Момчил Колев – винаги ще има музика

16 февруари ‘15
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Яна Лозева

Можеш ли да живееш в тишина?

Не, слушам музика постоянно. Търся музика. Децата много ми помагат. Дъщеря ми, например, е невероятен откривател на готина музика и има приятели, с които  споделят много интересни неща. И ми ги дават и на мен, да не забравям, че музиката се движи, че готината музика съществува.

Спомнят ли си нещо от най-силните ти години с Дони?

Калоян се роди точно, като правехме най-голямото си турне с Дони – 95 та години, Мария беше на 5 тогава. Даже имаме снимки с Дони от Майчин дом, където аз държа детето като майката, а Дони е до мен като бащата. На стената, където се снимат всички семейства. (смее се)

Имат ли комплекси като деца на известен баща?

Сигурно имат. Правят се, че нямат, но то си е вътре. Не може постоянно да ти се натяква „Ти на Момчил ли си?“. Това присъства в живота им. Мисля, че не е добре за тях, но няма какво да направя. Мога само да опитам да обърна нещата, да съм колкото се може „по-не такъв“, за да може те да се успокоят в тази среда.

Може пък след време да стане обратното, хората да казват „А, ти си бащата на Мария и Калоян“.

Ще съм много горд тогава.

Какво правиш в момента?

С Ирина Флорин правим няколко неща. Преди много години се запознахме с нея. И един ден, тя точно беше пуснала „Цвят лилав“, и аз  усетих, че можем да направим с нея неща, че мога да ѝ дам песни, да направим по-интелигентен поп. Предложих ѝ да опитаме и тя се съгласи. И оттогава много ни върви заедно.

Има ли музика, която не можеш да си обясниш?

Да има – джазът. Не мога да си обясня как се появява. Аз съм толкова далече от джаза, колкото може би никой друг и много се старая да разбера къде е емоцията там, къде е чувството. Страшно странно ми е. Веднъж бях да една наша джаз група на концерт. И си казвам „Трябва да я разбера сега тази музика, тя си е музика като музика“. И почнах да слушам само пианиста и разбрах точно какво прави, защо го прави,после – само барабаниста, и така всички  музиканти един по един. И като свърши тази обиколка, и ме заболя страшно главата. Не съм за тази музика, ценя я, но не я усещам, не я разбирам.

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
Обикновени деца с необикновен слух
Вкъщи
"Не чувам
но съм тук и имам какво да кажа"
Фотография
Литература
Мисия Маверик
Писмата на Рая
Кулинария
Театър
Видео
Спорт
Музика
Интервю
Актуално
Въпросите
Закуската
Backstage
Кое е това момиче?
Момчето, което…
#untaggable
10 неща, които мразя…
Кино