Съжаляваш ли, че тези хубави моменти не се случват другаде, че не правиш музика на друго място?

Като всеки си съжалявам, че не съм емигрирал и не правя музика някъде, където е по-ценена, че все още не работя с Питър Гейбриъл или с Мадона.

Къде се ражда най-добрата музика?

В Англия. Мястото, където музиката е най-дълбока. Преди време работих в едно предаване като музикален продуцент и се наложи да се информирам за последните 10 години в музиката, тъй като се бях позенамарил. Трябваше да прослушам страшно много неща, от Билборд, от всякакви места с престижно мнение за музиката. И като слушах английските класации, там музиката е много по-дълбока, по-тежка, влизаш в много по-сериозни неща. Докато в Америка всичко е „дайте да дадем“, с много енергия, с много усмивка, с много доброта. Докато английската –  в нея можеш да потънеш.

Да, но там тя си следва естествения ход на времето, на историята. А тук, ние все имитираме някого, не е ли така?

Ние сме на кръстопът и тук има много интереси.

Постоянно ни натискат да сме като някой. Дали ще са тези италиано-френски шансони, които по едно време са пеели нашите естрадни изпълнители, дали ще сме руската естрадна музика, дали след това както ние бяхме – ню уейва. Но това е пътят, по който ти се информираш. Колкото и недъгав да изглеждаш в момента, ти по този начин можеш да стигнеш до ново качество. Да стигнеш до себе си, да намериш от всичко това, до което си се докоснал, кое е важно за теб като прийоми и да стигнеш до твоята музика, която да изразява теб самия. И това е дълъг път.

На осъзнаване и на натрупване. Много е важен българският фолклор и трябва да сме много внимателни, когато се докосваме до него, защото той ни отличава. Всички големи продуценти, които идват в България, казват  „Правете музика с вашия фолклор“. Но той ни е много мил и скъп и трябва да се пристъпва много деликатно към него.

Преди много години с Нина Николина направихте „Заблеяло ми агънце“.

Тя дойде при мен и казва „Дай да направим някакво народно парче“, аз и отговорих, че нямам нищо общо с фолклора. Казвам  „Имам само едно любимо парче, което дядо ми много пееше, ако искаш да пробваме с него – „Заблеяло ми агънце“. И за мен се оказа доста голям „препъни-камък“. Много трудно я направих, с помощта на Дани  Милев. И я завършихме, но много по-добро би могло да стане от днешна гледна точка. Въпреки, че и така ми харесва , защото в нея сме си дали сърцето.

От днешна гледна точка, мислиш ли, че и някои от песните ти с Дони, сега биха станали по-добри?

Мислил съм за това, че сега можем да се изразим по-добре. Но всяко нещо си  е отпечатък на времето и той не трябва да се нарушава. Правили сме опити да преаранжираме и „Малкият принц“ и „Ближи си сладоледа“ – ами, не става. Онова си е автентично и си отразява и времето. Толкова сме могли тогава, хората това са харесвали, какво толкова ново можеш да му дадеш днес. Тогава си дал най-доброто от себе си.