Забелязал ли си, че много твои колеги, като че ли имат тайминг на правене и пускане на музика –  „Страхотно танцувално парче, точно за лятото“, „Есенна романтична балада“ и т.н. И въпреки всички сметки, не им се получава. Защо се случва така?

Защото има естествен ход на нещата.

Човек прави музика, когато тя се случва. Тези моменти са рядкост, музиката не може просто да се прави всеки ден. Може да се занимаваш всеки ден, но музиката не се случва всеки ден. Не всеки ден е добър, не всеки ден усещаш силата ѝ. А когато усетиш силата, трябва веднага да скочиш и да седнеш на пианото.

Този миг е много рядък и трябва да можеш да го почувстваш.

Ти щастлив ли си, като го хванеш този момент?

Да, много. Все едно заживявам наново. Придобивам такива жизнени сили, че нищо не ми се струва трудно. Обикновено вдъхновението идва по различни начини. За мен филмите са едно от тези вдъхновения. Като гледам хубав филм, след това имам желание и аз да направя нещо хубаво.

Хората, с които контактуваш, също ти дават много, просто постоянно имаш чувството, че има обмен между вас, музикален. Все едно всеки си носи по една песен в главата и може да реши точно на теб да я даде тази безценна песен. Всеки си носи музика със себе си.

То всъщност не е ли това изкуството – да ни вдъхновява и да ни кара да правим хубави неща?

Когато гледаш безкомпромисно добри неща, се упрекваш  „Как може да съм такъв тъпанар, не мога да правя такива красиви неща!“. Аз слушам музика постоянно и си казвам „Толкова години с това се занимавам и не мога да правя такава красива музика.“ И това си седи постоянно с теб. Съмнението. Лошото е, ако е болезнено. Но ако са с мярка тези неща, стигаш до красиви неща в изкуството.

Кога са били най-красивите ти моменти?

Може би на някакви концерти. Имахме един незабравим концерт във Варна, който с Дони направихме на едно от турнетата. В залата имаше нещо, което не може да се опише с думи, сред публиката, сред нас, имаше едно невероятно вълнение. Като свириш, обикновено внимаваш да не объркаш нещо, другите да не объркат нещо. Аз съм свикнал да слушам всички други, някой да не сгреши. Внимавам и заради тях. Но когато това нещо изчезне и остане само емоцията, това е върховно изживяване. Така беше на този концерт.