Възможно ли е човек успешно сам да си поставя тези граници?

То е вътре в теб. Ако го няма, няма как. Те са някакви критерии като с поведението ти в обществото. Ако нямаш критерии, ти няма да имаш чувство за мярка и съответно ще си някакъв абсолютно особен човек, различен от всички останали и даже несимпатичен на хората. Така е и с музиката.

Когато правехте нещата с Дони, вие ги правехте с голям интензитет. Не се ли страхувахте, че ще прекалите, че ще омръзнете?

Опитвали сме се да не сме еднакви. Да сме различни постоянно.

Тогава имаше толкова много незаети пространства в музиката, че можеше да се експериментира с всякакви неща и задачата ни беше много по-лесна.

Ако днес сме интересни с едно, утре можехме да сме интересни с нещо съвсем различно и пак да кажем, че сме Дони и Момчил.

Имаше един период, след като се разделихте с Дони, в който ти напълно изчезна. Срещна ли се тогава със себе си?

Минах през периода на равносметка, направих много изводи за себе си. Надявам се, да съм преборил лошите си черти по някакъв начин, които не са малко. Това е, минах през такова нещо. Задълбах в творчеството си и достигнах пространства, в които до този момент не бях стигал. И от цялата тази работа имам над 100 песни, които стоят в компютъра ми. Те обаче няма да стигнат до хората, защото обикновено артистите искат музиката им да се продава, не да се задълбава в някакви в некомерсиални плоскости.

Защо хората на изкуството толкова често изпадат в депресии и в подобни кризи?

Музикантът е доста чувствителен, за да може да върши тази работа. Да рови в дълбините на хората, да взима от там някакви неща, да ги пресъздава в музика. И това се получава като един обмен на енергия между музиканта и хората, и понякога не всичката тази енергия е приятна за усещане. И колкото по-сериозно вървиш напред и колкото повече музика правиш, толкова повече задълбаваш с тези неща. Борбата е доста сериозна. И всеки се спасява както може. Едни с алкохол, други с наркотици, трети започва да пее Харе Кришна. Идва в някакъв момент, в който трябва да вземеш решение дали да продължиш както досега, за да правиш музика, каквато правиш досега  и да продължиш да получаваш любовта на хората.

Когато признанието, обичта на хората изчезне, тя много липсва на музикантите. Почти всеки един от тях работи от малък и боледува от това хората да му пляскат. На всяко нещо, което правиш очакваш реакция, и то положителна. За да си кажеш  „Добре, че свърших тази работа.“

Това си е болест и всеки я изстрадва тази работа.

Мислил ли си над тези неща, когато се разделяхте с Дони? Какво ще се случи с вас, няма ли да ти липсва точно тази любов на публиката?

Ние спряхме в момент, в който творчески започнахме доста да се различаваме. И беше правилно да спрем, защото нещата не вървяха доста добре около нас. Вече имаш съмнения около това какви хора сме, каква музика правим. Моментът беше подходящ, за да запазим достойнството си.

Спряхте, когато бяхте на върха.

Не точно, малко бяхме започнали да слизаме.