Момчил Колев – винаги ще има музика

Момчил Колев – винаги ще има музика

16 февруари ‘15
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Яна Лозева

Като говорим за потребности, как след Тангра, Атлас, Клас, Нова генерация, след цялата тази алтернативна вълна, изведнъж се роди чалгата?

Това е нещо, което беше скрито в хората, и те, по това време, го откриха.

И започнаха да натискат в тая посока, и то се оказа бездна. Бездна, която няма край. Никой от нас не вижда края ѝ.

Едно време българският народ харесваше много музиката на нашите съседни държави, което е много странно, защото тя не е близо до нас. От цялата сръбската музика, отчайващо се слушаше само циганската. И това ги беше завладяло, и тези ритми и гюбеци оказаха огромно влияние върху нас.

Защо ни хареса толкова?

Навремето, като пътувахме с Каналето в едно турне и почнахме да се майтапим с такива текстове, да се забавляваме по някакъв начин. В един момент до такава степен се увлякохме, че даже искахме да ги направим на песни, да ги пуснем…Простотията увлича по някакъв начин.

Ти като творец, не се ли страхуваш, че можеш да се увлечеш по някакъв начин? И после да те е срам.

Не ми седи постоянно в главата, но имам някакъв критерий, който, като тръгна да правя нещо по-комерсиално, и ме хваща за гърлото. И почвам да мисля  „Така ли е, не е ли така, тия акорди да ги използвам ли…ами те са много използвани…“. Имам си такива, вътрешни ограничения и по този начин правя музиката, да не е съвсем в „гюбека“, както се казва. Да има нещо различно.

Сподели публикацията:

още от рубриката

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
Вкъщи
"Не чувам
но съм тук и имам какво да кажа"
Фотография
Литература
Мисия Маверик
Писмата на Рая
Кулинария
Театър
Видео
Спорт
Музика
Интервю
Актуално
Въпросите
Закуската
Backstage
Кое е това момиче?
Момчето, което…
#untaggable
10 неща, които мразя…
Кино