Като говорим за потребности, как след Тангра, Атлас, Клас, Нова генерация, след цялата тази алтернативна вълна, изведнъж се роди чалгата?

Това е нещо, което беше скрито в хората, и те, по това време, го откриха.

И започнаха да натискат в тая посока, и то се оказа бездна. Бездна, която няма край. Никой от нас не вижда края ѝ.

Едно време българският народ харесваше много музиката на нашите съседни държави, което е много странно, защото тя не е близо до нас. От цялата сръбската музика, отчайващо се слушаше само циганската. И това ги беше завладяло, и тези ритми и гюбеци оказаха огромно влияние върху нас.

Защо ни хареса толкова?

Навремето, като пътувахме с Каналето в едно турне и почнахме да се майтапим с такива текстове, да се забавляваме по някакъв начин. В един момент до такава степен се увлякохме, че даже искахме да ги направим на песни, да ги пуснем…Простотията увлича по някакъв начин.

Ти като творец, не се ли страхуваш, че можеш да се увлечеш по някакъв начин? И после да те е срам.

Не ми седи постоянно в главата, но имам някакъв критерий, който, като тръгна да правя нещо по-комерсиално, и ме хваща за гърлото. И почвам да мисля  „Така ли е, не е ли така, тия акорди да ги използвам ли…ами те са много използвани…“. Имам си такива, вътрешни ограничения и по този начин правя музиката, да не е съвсем в „гюбека“, както се казва. Да има нещо различно.